Дневната война

Наблюдателят реагира мигновено, бръкна в черните си одежди и запокити дъжд от заострени метални триъгълници към Арлен. Сърцето на Лийша подскочи, ала Арлен дори не пристъпи встрани. Развъртя ръце вихрено и отрази всяко от остриетата като листа, подети от есенен повей. Издрънчаха на пода, ала офицерът и наблюдателят вече го връхлитаха от двете страни. И двамата държаха скрити оръжия — Колив стискаше сърп с прикрепена към него дълга верига, а Кавъл — две къси сопи.

— Научих те да се биеш, пар’чин — рече Кавъл. — Наистина ли се мислиш за равен на двама истински шаруми?

Арлен зае бойна стойка и се усмихна.

— Дълъг път изминах, откак с Колив за последно се опитахте да ме убиете, офицер Кавъл. А тогава имахте и помощ.

Да го убият ли? — сепна се Лийша, ала дори не успя да осмисли думите му, преди Колив да метне веригата си по Арлен. Усука я около една от китките му, но Арлен само я сграбчи и рязко я дръпна към себе си, а Колив изгуби равновесие. Кавъл се опита да използва момента и развъртя сопите си, ала Арлен хвана част от веригата с другата си ръка и я изпъна, за да поеме първите два удара на офицера, а после я усука около третия и спря инерцията на Кавъл. Изрита го в торса и го просна по гръб.

Ребрата на офицера изхрущяха, но той незабавно се претърколи на крака и прехвърли в лявата си ръка останалата му сопа. С дясната извади нож.

— Спрете тази лудост! — извика Лийша, ала никой не я слушаше.

Пазачите на Тамос се готвеха да се намесят, ала графът ги възпираше и наблюдаваше улисан битката. Гаред и Уонда също се бяха прехласнали, ококорени.

Колив бе успял да се закрепи на крака, откачи сърпа от веригата и също извади кама. Нападаше бързо и прецизно, не спираше да финтира и отстъпва, но Арлен се защитаваше почти пренебрежително. Кавъл се върна в схватката откъм гърба на Арлен, насочил ножа си към него.

Рена се втурна, за да го спре, но премина твърде близо до Аманвах и се намеси Енкидо. Посегна към нея, ала тя се изплъзна твърде бързо от обсега му, завъртя се на пръсти и го изрита в слънчевия сплит.

Евнухът не гъкна и дори не изгуби равновесие, завъртя се с инерцията на удара и се озова зад гърба ѝ, също гърбом към нея. Хвана плитката ѝ и я дръпна здраво през рамо.

Лийша реши, че с това схватката е приключила, но младата жена изненада и нея, и него, оттласна се от раменете му в задно салто и отново застана срещу него, като го удари в корема.

Този път Енкидо изсумтя от болка, ала не пусна плитката и засили лицето на Рена право в юмрука си. От устата и пръсна кървава слюнка. Преди тя да се възстанови, той заби два пръста в едно средоточие на крака ѝ и обезвреди крайника. Усука здраво китките ѝ и я принуди да падне на коляно.

И Лийша, и Енкидо очевидно смятаха, че схватката вече е приключила, но Рена Танър — не. Изръмжа като диво животно и спря натиска на евнуха. Лийша би се заклела, че момичето не би трябвало да може да си служи с крака си поне още няколко минути, а и Енкидо тежеше поне два пъти повече от нея, ала тя скръцна със зъби и бавно се надигна. Безжизнените очи на евнуха се озариха от удивление, докато лека-полека двамата разменяха позициите си. Накрая Енкидо се оказа приведен назад, а краката му трепереха от усилие.