![Името на розата [Il nome della rosa - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/3/9/3/0/imeto-na-rozata-il-nome-della-rosa-bg-download.jpg)
Името на розата [Il nome della rosa - bg]
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Иванов
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Името на розата [Il nome della rosa - bg]». Краткое содержание книги:
— Бенций знае гръцки.
— Бенций е много млад. Не знам защо вчера Малахий го предпочете за свой помощник, но…
— Аделмо знаеше ли гръцки?
— Мисля, че не. Не, не знаеше, сигурен съм.
— Но Венанций знаеше. Също и Беренгарий. Добре, благодаря ти.
Излязохме и тръгнахме към кухнята да похапнем.
— Защо се интересувахте кой знае гръцки? — попитах го аз.
— Защото всички, които умират с почернели пръсти, знаят гръцки. Следователно би трябвало да очакваме, че следващият труп ще бъде измежду тези, които знаят гръцки. Включително и аз. Ти няма от какво да се боиш.
— Какво мислите за последните думи на Малахий?
— Нали чу какво каза. Скорпионите. Петата тръба оповестява между другото появата на скакалците, които ще пакостят на хората с жила като у скорпионите, това го знаеш. Малахий ни уведоми, че някой го е предупредил.
— Шестата тръба — рекох аз — оповестява коне с глави като на лъвове, от устата им ще излизат огън, дим и жупел, с ездачи, облечени в брони огнени, хиацинтови и жупелни.
— Прекалено много неща. Но следващото престъпление може да стане и край оборите. Ще трябва да ги наблюдаваме. И да се готвим за седмата тръба. Значи още двама. Кои са най-вероятните кандидати? Ако целта е тайната на „finis Africae“, застрашени са тези, които я знаят. Доколкото ми е известно, знае я единствено абатът. Ако не става дума за други кроежи. Нали чу, преди малко съзаклятничеха да свалят абата, но Алинардо говореше в множествено число.
— Ще трябва да предупредим абата — рекох аз.
— За какво? Че ще го убият ли? Нямам убедителни доказателства, Подчинявам действията си на мисълта, че убиецът разсъждава като мен. Но ако следва друг план? Ами ако изобщо няма убиец?
— Какво искате да кажете?
— Не знам точно какво. Но както вече ти казах, трябва да мислим за всички възможни логични и нелогични връзки.
Ден шести
ПЪРВИ ЧАС
Когато Никола разказва много неща по време на посещението в криптата със съкровището
Поел новата си длъжност на ключар, Никола от Моримондо даваше нарежданията си на готвачите, а те от своя страна го осведомяваха за реда в кухнята. Уилям искаше да поговори с него, но той ни помоли да почакаме. Добави, че след това трябвало да слезе в криптата — в съкровищницата, за да провери как върви работата по почистването на мощехранителниците, — за която все още отговарял; там можел да ни отдели повече време за разговор.
След малко ни покани да го последваме, влезе в църквата, мина зад главния олтар (в кораба монасите слагаха една катафалка, за да будуват над тялото на Малахий), после слязохме по една стълбичка и се озовахме в помещение с ниски сводове, опиращи се на дебели колони от недялан камък. Намирахме се в криптата, където се съхраняваха съкровищата на манастира — място, пазено ревниво от абата, където се допускаха само високопоставени гости, и то при изключителни обстоятелства.
Наоколо беше пълно с мощехранителници с най-различна големина; в тях на светлината на факлите (запалени от двамина верни помощници на Никола) заблестяваха различни предмети с приказна красота. Позлатени одежди, осеяни със скъпоценни камъни корони, кутии от различни метали, украсени с разни фигури, почернени или инкрустирани със слонова кост. Изпаднал в унес, Никола ни показа евангелиарий с подвързия, покрита със симетрично подредени емайлови плочки, разделени от златни филиграни и прикрепени със скъпоценни камъни като с гвоздеи. Посочи ни една изящна ниша с две колони от лазулит и злато; те обрамчваха едно сваляне на Христа от кръста, изобразено с изящен сребърен барелеф, а над него на фон от пъстър оникс се издигаше златен кръст, осеян с тринайсет диаманта; малкият фронтон беше изваян от ахат и рубини. След това видях диптих от злато и слонова кост, разделен на пет части, представляващи пет епизода от живота на Христа, а в средата се открояваше мистичен агнец, изработен от позлатени сребърни килийки, запълнени със стъклена паста — единственият многобагрен образ на този студен бял фон.
Никола явно се гордееше с нещата, които ни показваше — гордост сияеше по лицето му, гордост личеше и в жестовете му. Уилям похвали това, което бе видял, после попита Никола що за човек е бил Малахий.
— Чуден въпрос — отвърна Никола. — Та ти го познаваше по-добре от мен.
— Да, но не достатъчно. Никога не можах да разбера какво мисли… и… — като се поколеба да изказва мнение за един починал наскоро човек, добави — …дали изобщо мислеше.
Никола наплюнчи пръст, прекара го по една не съвсем добре почистена кристална повърхност, поусмихна се и отвърна, без да погледне Уилям: