![Името на розата [Il nome della rosa - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/3/9/3/0/imeto-na-rozata-il-nome-della-rosa-bg-download.jpg)
Името на розата [Il nome della rosa - bg]
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Иванов
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Името на розата [Il nome della rosa - bg]». Краткое содержание книги:
— Той ме предупреди… наистина… има силата на хиляда скорпиона…
— Кой ти каза? — запита го Уилям. — Кой?
Малахий отново се опита да каже нещо. После се разтрепери, изметна глава назад. Лицето му застина, изгуби всякакви признаци на живот. Беше мъртъв.
Уилям се надигна. Видя край себе си абата, но не му каза нищо. А зад абата зърна Бернар Ги.
— Господин Бернар — запита Уилям, — кой е убил този човек, след като вие успяхте така умело да заловите и затворите убийците?
— Не питайте мен — отвърна Бернар. — Никога не съм казвал, че съм успял да предам на правосъдието всички престъпници, които шарят из този манастир. Ако можех, щях да го сторя с най-голямо удоволствие, — И погледна Уилям. — А сега оставям другите на строгостта… или на прекаленото милосърдие на господин абата.
— При тези думи абатът си замълча, но пребледня. Бернар си отиде.
В този миг чухме хълцане, подобно на писукане на пиле. Беше Хорхе, беше коленичил, придържан от монах, който сигурно му беше обяснил какво става.
— Няма да има край… — изрече той с пресеклив глас. — Господи, прости ни!
Уилям отново се наведе над трупа. Хвана ръцете за китките и обърна дланите към светлината. Възглавничките на първите три пръста на дясната ръка бяха почернели.
Ден шести
ИЗОБРАЗИТЕЛНИ
Когато бива избран нов ключар, но не и нов библиотекар
Дали бе дошло време за изобразителни? Или бе още рано, или пък бе отминало? Оттук нататък изгубих всякаква представа за времето. Бяха изминали цели часове, а може би и по-малко; през това време трупът на Малахий бе поставен в църквата на една катафалка, а братята застанаха ветрилообразно около него. Абатът даваше нарежданията си за предстоящото погребение. Чух как викна при себе си Бенций и Никола от Моримондо. Каза им, че за по-малко от едно денонощие манастирът е останал без ключар и без библиотекар.
— Ти — рече той на Никола — ще поемеш работата на Ремиджо. Познаваш задълженията на мнозина от манастира. Намери някой да те замести в ковачницата, заеми се веднага с най-важното за днес — в кухнята, в трапезарията. Освобождавам те от службите в църквата. Върви. — След това се обърна към Бенций: — Снощи ти бе назначен за помощник на Малахий. Погрижи се скрипторият да бъде отворен и внимавай никой да не влиза сам в библиотеката.
Бенций се осмели да възрази, че все още не бил посветен в тайните на библиотеката. Абатът го изгледа строго:
— Никой не е казвал, че ще бъдеш посветен в тези тайни. Ти ще бдиш работата да не спира, да бъде вършена като молитва за загиналите братя… и за тези, които ще умрат. Всеки ще работи върху книгите, които вече е получил, който желае, може да прави справки в каталога. Нищо повече. Освобождавам те от вечерня, тъй като по това време ще трябва да затваряш.
— А как ще изляза? — запита Бенций.
— Прав си, аз ще заключа вратата веднага след вечеря. Върви.
Излезе с тях и не пожела да се спре при Уилям, който искаше да поговори с него. В хора бе останала малка групичка — Алинардо, Пачифико от Тиволи, Аймаро от Алесандрия и Пиетро от Сант Албано. Аймаро се хилеше:
— Да благодарим на Бога — рече той. — След като германецът умря, имаше опасност да ни сложат за библиотекар още по-голям варварин от него.
— Кой мислите, че ще бъде назначен на негово място? — попита Уилям.
Пиетро от Сант Албано се усмихна загадъчно.
— След всичко, което се случи напоследък, въпросът вече не се свежда до библиотекаря, а до абата…
— Мълчи — прекъсна го Пачифико. А Алинардо, както винаги унесен, рече:
— Пак ще сторят несправедливост… както по мое време. Трябва да го спрем.
— Кого? — запита Уилям. Пачифико го хвана под ръка и го поведе към вратата, далеч от стария монах.
— Виж какво, знаеш, че ние обичаме много Алинардо; за нас той е олицетворение на древната традиция и на най-добрите дни на манастира… Но понякога приказва, без да съзнава какво говори. Всички се безпокоим кой ще бъде назначен за библиотекар. Трябва да бъде достоен, зрял и мъдър… Това е.
— Трябва ли да знае гръцки? — запита Уилям.
— И арабски, така налага традицията, така изисква и длъжността му. Но мнозина от нас отговарят на тези изисквания. Например аз — казвам го най-смирено, и Пиетро, Аймаро…