Името на розата [Il nome della rosa - bg]

Монасите се запътиха към килиите си в колона по един, без да промълвят нито дума. Без да пожелаят да си поговорят, изчезнаха и миноритите, и хората на папата — всички гледаха да се уединят, да си почиват. Сърцето ми се сви.

— Да спим, Адсон — рече ми Уилям, докато се изкачвахме по стълбата на дома за поклонници. — Вечерта не е подходяща за обикаляне. На Бернар Ги може да му хрумне да изпревари края на света, като започне с нашите тела Утре трябва да отидем на утреня, защото веднага след това Микеле и останалите минорити ще потеглят.

— Дали и Бернар ще потегли заедно със своите пленници? — запитах го шепнешком.

— Той сигурно няма какво повече да прави тук. Ще гледа да изпревари Микеле в Авиньон, но така, че пристигането му да съвпадне с процеса срещу ключаря минорит, еретик и убиец. Кладата, на която ще бъде изгорен ключарят, трябва да освети като знамение първата среща на Микеле с папата.

— А какво ще стане със Салваторе… и с момичето?

— Салваторе ще придружи ключаря, защото трябва да бъде сввдетел на процеса срещу него. Възможно е в замяна на тази услуга Бернар да му подари живота. Може да го остави да избяга, после ще нареди да го убият. Или пък наистина ще го пусне, защото човек като Салваторе не представлява интерес за човек като Бернар. Кой знае, може да стане разбойник в горите на Лангдок…

— А момичето?

— Нали ти казах, тя вече е изгорено месо. Но ще изгори по-рано, по пътя, за назидание на някое малко селище на катари по крайбрежието. Чух, че Бернар трябвало да се срещне с колегата си Жак Фурние (запомни това име, засега праща на кладите албигойци, но се стреми по-нагоре); поставят ли на кладата една красива магьосница, това ще повдигне авторитета и славата и на двамата…