Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
Преговорите, които започнаха след това, се водеха до самия блокхаус и неуспелите да се скрият навреме се намираха под прицела на точната сърнебойка. Джаспър хвърли котва срещу блокхауса и насочи гаубицата към водещите преговорите, но по такъв начин, че обсадените и приятелите им на кутера, с изключение на моряка, който държеше запаления фитил, можеха да се покажат без всякакъв риск. Само Чингачгук остана зад прикритието, но не от нужда, а от навик.
— Ти победи Следотърсачо! — крещеше интендантът. — И капитан Санглие се явява лично тук, за да ти предложи мир. Няма да откажеш на храбрия офицер правото да се оттегли достойно, след като се е сражавал честно за своя крал и за своето отечество. Ти сам си верен поданик и няма да поискаш сметка на капитана за това, че и той е бил честен и верен. Аз съм упълномощен да ти предложа следните условия: неприятелят ще напусне острова, ще размени пленниците и ще върне скалповете. Тъй като няма артилерия и обоз, не можеш и да искаш нещо повече.
Интендантът произнесе тази реч много високо заради силния вятър и разстоянието и всяка негова дума се чуваше еднакво добре и на покрива на блокхауса, и на кутера.
— Какво ще кажеш за предложението, Джаспър? — възкликна Следотърсача. — Ти чу условията. Какво ще кажеш, да пуснем ли тези скитници накъдето им видят очите, или да ги дамгосаме, както се дамгосват овце, за да ги познаем следващия път?
— Какво стана с Мейбъл Дънъм? — попита младият човек. Красивото му лице потъмня и доби такъв заплашителен израз, че го забелязаха чак от покрива на блокхауса. — Ако е паднал само един косъм от главата й, нека ирокезкото племе се сърди на себе си.
— Не, тя е жива и здрава и се грижи в блокхауса за своя умиращ баща, както прилича на една добра дъщеря. Ние нямаме право да отмъщаваме за раната на сержанта, защото тя е получена в открит честен бой. Що се отнася до Мейбъл…
— Аз съм тук — обади се девойката, която се беше изкачила на покрива, след като научи за развоя на събитията. — Аз съм тук и ви моля в името на вярата, която всички изповядваме, да не проливате повече кръв. Достатъчна е тази, която вече се проля. И ако тези хора искат да си отидат, Следотърсачо, ако искат мирно да напуснат острова, Джаспър, не ги задържайте. Нещастният ми баща доживява последните си часове и аз искам той да издъхне в мир с целия свят. Вървете си, вървете си, индианци и французи! Ние вече не сме врагове и никому не желаем зло.
— Е, хайде, стига, Магнит! — прекъсна я Кап. — Твоите думи са доста благочестиви и звучат като стихове, но в тях няма здрав смисъл. Помисли само: неприятелят е объркан, Джаспър е пуснал котва и топът му е пълен с барут, ръката на Следотърсача не трепва и окото му е точно повече от всякога! Бихме могли да поискаме откуп на глава, да вземем добри пари и да спечелим чест и слава. Помълчи още половин час…
— Не — възрази Следотърсача, — аз съм съгласен с Мейбъл. Стига кръв. Ние постигнахме целта си и изпълнихме своя дълг пред краля. А славата, за която говориш, мастър Кап, подхожда повече на млади офицери и новобранци, но не и на хладнокръвни и зрели войни и християни. И аз смятам за грях безцелното убиване на хора, ако ще да са и мингоси, и за добродетел — вслушването в гласа на разума. И тъй, поручик Мюр, искаме да чуем какво имат да ни кажат твоите приятели — французи и индианци.
— Моите приятели! — трепна Мюр. — Нима ще наречеш мои приятели враговете на краля, Следотърсачо, само защото поради случайностите на войната попаднах в ръцете им! От древни времена до наши дни и на много по-велики войни се е случвало да попадат в плен. Ето мастър Кап ще ти каже, че направихме всичко възможно, за да избегнем този позор.
— Да — сухо отвърна Кап, — само че би трябвало да се каже не „да избегнем“, а „да избягаме“, защото ние бягахме колкото ни държат краката и така добре се скрихме, че и досега можеше да стоим в дупката, ако не беше ни засвирило от глад в стомасите. Ако трябва да кажа истината, интенданте, ти се оказа доста пъргава лисица. И досега не мога да се начудя как бързо намери мястото! И най-последният безделник на кораба, който клинчи от работа, не би могъл така ловко да се скрие в някой ъгъл на трюма, както ти се вмъкна в дупката.
— Да, но и ти ме последва! Случват се в живота на човека минути, когато инстинктът надделява над разума.
— И човек бяга долу, в дупката — оглушително се разсмя Кап. Следотърсача се присъедини към него със своя беззвучен смях, неволно се усмихна и Джаспър, въпреки че сърцето му бе свито от тревога за Мейбъл. — Не напразно казват, че и дяволът не може да направи от човека моряк, ако той не може да гледа нагоре. Сега ми се струва, че не е войник оня, който не може да гледа надолу.