Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
Сам неспокойно се огледа от бряг до бряг. По-рано дърветата му се струваха враждебни, сякаш приютяваха скрити очи и стаени заплахи; сега му се искаше пак да ги има. Усещаше, че Отрядът е съвсем беззащитен в откритите си лодчици сред голите земи, по река, която се бе превърнала във военна граница.
През следващите един-два дни, докато продължаваха все на юг, това чувство за несигурност се засилваше у всички в Отряда. Цял ден усърдно налягаха греблата и бързаха напред. Бреговете се плъзгаха край тях. Скоро Реката се разшири и стана по-плитка; на изток се простираха дълги каменисти плажове, а из водата имаше чакълести плитчини, тъй че трябваше внимателно да управляват лодките. Кафявите земи се преляха в голи високи равнини, над които от изток прииждаше мразовит въздух. По другия бряг ливадите се превърнаха в хълмисти низини, покрити с мочурища и тръстики, само тук-там се мяркаха туфи суха трева. Фродо потръпна, припомняйки си моравите, фонтаните, ясното слънце и тихите дъждове на Лотлориен. В лодките рядко се раздаваше глас и нито веднъж не отекна смях. Всеки участник в Отряда бе потънал в собствените си мисли.
Сърцето на Леголас тичаше под звездите на лятната нощ по една поляна сред крайбрежните гори на север; Гимли мислено опипваше злато и се питаше дали ще подхожда да го вгради в рамката около подаръка на Владетелката. Смут бе обхванал Мери и Пипин в средната лодка, защото Боромир седеше, мърмореше си сам и ту хапеше нокти, сякаш го мъчеше тревога или съмнение, ту грабваше веслото и се приближаваше плътно зад лодката на Арагорн. В такива мигове седналият на носа Пипин се обръщаше и виждаше как очите му пламтят със странен блясък, вперени напред, към Фродо. Сам отдавна бе стигнал до убеждението, че лодките може и да не са толкова опасни, колкото му е било разказвано, но във всеки случай са далеч по-неудобни, отколкото някога си е представял. Седеше схванат и нещастен и нямаше какво да прави, освен да гледа водата от двете си страни и бавно пълзящия зимен пейзаж. Дори когато използуваха веслата, не му позволяваха да гребе.
Докато се спускаше здрачът на четвъртия ден, той все така гледаше назад над приведените глави на Фродо и Арагорн, над следващите ги лодки; оборваше го дрямка и копнееше да спрат, да усети земя под нозете си. Внезапно нещо привлече погледа му — отначало той го изгледа равнодушно, сетне се надигна и разтърка очи, ала когато погледна отново, вече не го видя.
Тази нощ лагеруваха на малко островче близо до западния бряг. Омотан в одеяло, Сам лежеше до Фродо.
— Смешно нещо сънувах един-два часа преди да спрем, господин Фродо — каза той. — А може и да не съм сънувал. Във всеки случай беше смешно.
— Е, какво беше? — запита Фродо, знаейки, че Сам няма да миряса, докато не разправи историята си, каквато и да е тя. — Откакто напуснахме Лотлориен, не съм виждал и не съм се сещал за нещо, което да ме накара да се усмихна.
— Не беше смешно в тоя смисъл, господин Фродо. Странно беше. Съвсем объркана работа, ако не е било сън. И най-добре да го чуете. Ето какво стана: видях пън с очи!
— С пъна всичко е наред — отвърна Фродо. — По Реката плуват много дървета. Само махни очите!
— Няма — каза Сам. — Тъкмо очите ме накараха да подскоча, тъй да се каже. В полумрака видях зад лодката на Гимли да плува нещо, което ми заприлича на пън, но не му обърнах особено внимание. После ми се стори, че пънът бавно ни догонва. А това, ще признаете, бе странно, след като плувахме заедно по течението. Точно тогава видях очите: нещо като две бели точици, мъждукащи на една издатина върху отсамния край на пъна. Отгоре на всичко не беше пън, защото имаше ципести крака, досущ като лебед, само дето изглеждаха по-големи и току загребваха из водата. Тогава се надигнах и разтърках очи с намерение да извикам, ако пак го видя, след като се разсъня. Защото онова чудо вече наближаваше бързо и беше досами лодката на Гимли. Но дали ония две фенерчета са ме засекли как се размърдвам и гледам, дали просто съм се събудил — не знам. Когато пак погледнах, вече го нямаше. Но мисля, че зърнах с крайчеца на окото си, дето се вика, как нещо черно се стрелна в сянката по брега. Обаче повече не видях очи. Рекох си: „Пак дремеш, Сам Майтапер“, ей тъй си рекох, и толкоз. Но оттогава все си мисля и вече не съм съвсем сигурен. Вие как си го представяте, господин Фродо?
— Не бих си представил нещо освен пън в мрака и дрямка в очите ти, Сам — каза Фродо, — ако очите се появяваха за пръв път. Но не е така. Видях ги далече на север, преди да стигнем в Лориен. През онази нощ зърнах странно създание с очи да се катери към плоскореда. Халдир също го видя. И спомняш ли си разказа на елфите, които преследвали бандата орки?