Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
След като видяха конфедерационната манта да виси над Дворцовия квартал, Патрик и Зет също пристигнаха да предложат помощта си и Питър ги приветства сърдечно.
— Много се радвам да ви видя жив и свободен, господин Фицпатрик. Вие проправихте пътя за завръщането ми, точно както се надявах да стори баба ви.
Патрик се усмихна.
— Разполагате с много поддръжници на Земята, ваше величество, но предположих, че няма да искате да ги доведа всичките в палата. Наложи се да ги оставим на улиците.
Зет добави:
— Тълпата би създала голям хаос в Двореца на шепота, дори да е на наша страна.
— Винаги ви е бивало да причинявате неприятности, господин Фицпатрик — каза Уилис. — Радвам се да ви видя да използвате таланта си по малко по-продуктивен начин.
Патрик отвърна:
— Новината за завръщането на крал Питър вече се разпространява навсякъде, но бих искал да излъча собственото си съобщение оттук. Мечът на свободата очаква потвърждение и ако го получат от мен, ще повярват, че всичко това не е номер на председателя.
Заместник-председателят Каин учтиво кимна.
— Централният комуникационен възел е разположен на подземно ниво в Двореца на шепота. Ако излъчите оттам по правителствените канали, всички на планетата ще чуят съобщението ви.
— Ще ви заведа — предложи услугите си ОХ.
Уилис изпрати петима войници да придружат учителското компи, Патрик и Зет до комуникационния център. Въодушевеното им съобщение се излъчи по всички канали. Уилис знаеше, че председателят вече няма дори и най-малък шанс да си върне властта.
Точно тогава по канала за аварийни ситуации прозвуча гласът на Роб Бриндъл:
— Адмирале! Сигурна ли е позицията на краля? Кликисите идват! Не можем да ги спрем!
На малкия комуникационен екран се появиха образи, които показваха как чудовищните кораби-рояци се насочват към Земята.
— Имаме нужда от помощ — всяка манта е от значение!
Питър взе незабавно решение.
— Върнете се на кораба си, адмирале. Защитавайте Земята.
— Не мога да ви оставя тук незащитен! Ами ако председателят се опита да направи нещо?
Кралят се навъси.
— Адмирале, ако кликисите пробият до Земята, няма да остане никой, когото да защитавате. Оставете ми десетина войници, но се качвайте на мантата си и тръгвайте! Разчитам на вас да спасите кралица Естара.
145.
Адар Зан’нх
Обгърнати в броня от прозрачни пашкули венталска вода, бойните лайнери на Слънчевия флот се носеха с пълна скорост към Илдира. Най-после адар Зан’нх бе готов да отвоюва обратно своя свят. Най-после имаше оръжията, които му трябваха, за да се противопостави на фероуите.
Всички бойни лайнери, които му бяха останали, летяха в съвършена формация. Корабите на Конфедерацията също бяха натоварени с цилиндри замръзнала венталска вода. Ледените снаряди унищожаваха огнените кълба много по-ефективно, отколкото саможертвата на цели илдирийски кораби, а сега Слънчевият флот разполагаше със стотици от тях. Многобройни капсулирани във вода фиданки от Терок трептяха като малки перли около венталското кълбо, пилотирано от Джес и Ческа.
Да, тази битка щеше да е достойна за Сагата за седемте слънца.
Съливан Голд стоеше в края на командното ядро. Досега безмълвен, старецът ахна, когато образите на екрана се изчистиха.
— Господи! Те са безброй!
Космосът около Илдира бе задръстен с вихрушка от огнени кълба — нажежена до бяло буря от новородени фероуи, които Руса’х бе създал, поглъщайки душепламъците на хиляди безпомощни илдирийци.
— Ще ги победим. — Зан’нх не позволи и най-малкото съмнение да обагри думите му.
Навигаторът викна изненадано:
— Адаре, увеличаваме скоростта! Вече не мога да контролирам лайнера. — Вдигна безпомощно ръце. — Нещо ни влачи напред.
Зан’нх разбра.
— Това са нашите съюзници. Сега венталите ръководят нападението. — Не се и опита да прикрие задоволството си. — Подгответе се за сблъсъка.
Фероуите се скупчиха, сякаш атаката ги изпълваше с любопитство, но не и с тревога. Някои се стрелнаха към обвитите с вентали кораби, други отскочиха като искри, понесени от вятъра.
Двама стреснати конфедерационни пилоти изстреляха няколко венталски снаряда. Въпреки че паникьосания им мерник го нямаше никакъв, снарядите се отклониха сякаш по своя собствена воля и улучиха група фероуи, избухнаха и ги унищожиха до един.
Скоростта на бойните лайнери на Слънчевия флот се увеличи още повече — войнствените вентали се бяха втурнали да търсят мишени. Зан’нх стискаше парапета и наблюдаваше битката, която не можеше да ръководи. Като адар беше свикнал да е този, който изработва стратегията и дава заповедите. Но пък фероуите се различаваха от другите им врагове.