Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
След няколко дълги и изтощителни дни стигнаха до почернелите руини на Миджистра. Когато Даро’х погледна разрушените сгради и разпръснатите отломки, колективната вълна на отчаяние, долетяла от неговите хора, едва не го накара да се разколебае. Тези, които бяха дошли с него, не можеха да видят нищо друго, освен обгорелите останки от това, което някога бе гордостта на тяхната древна империя.
И Даро’х знаеше, че самият той бе причинил това разрушение. „Аз съм виновен“. Не можеше да откъсне поглед от руините. „Но това бе единственият начин“.
Главният паметител Ко’сх бе съкрушен. По лицето му неконтролируемо се сменяха най-различни цветове и макар да бе прекарал целия си живот в разкази, за един дълъг миг той се оказа неспособен да намери думи.
— Няма я — прошепна най-после. — Всеки къс от нашата история — от душата ни!
— Не — каза Даро’х с тържествен глас. — Не сме си отишли. Щом си паметител, помни! Сега отговорността ти е по-голяма от всякога. Докато сме живи, можем да възстановим миналата си слава. Трябва да покажем на фероуите, че не сме разгромени.
— Но ние сме разгромени! — провикна се Ко’сх.
Язра’х го зашлеви през лицето със сила, която го събори на земята. Ко’сх падна на колене и запримигва. Двете исикски котки започнаха да обикалят около него, надушили плячка.
Даро’х го изгледа сурово.
— Няма да позволя в Сагата да се запише, че сме се държали като страхливци, та дори и пред лицето на огромна загуба.
От селата и бежанските лагери към руините прииждаха още илдирийци. Бяха почувствали присъствието на престолонаследника и го бяха последвали. Даро’х възнамеряваше да им даде това, от което се нуждаеха. До завръщането на баща му всички те бяха негови хора…
Но когато бурята от огнени кълба отново се появи в небето, той се запита дали тези, които го бяха последвали, наистина не са обречени. Над главите им се стрелкаше буря от пламъци — хиляди огнени същества, които се връщаха на Илдира с превъплътения фероуи Руса’х…
— Ще ни унищожат! — простена Ко’сх.
Даро’х дълбоко си пое дъх и въздухът опари дробовете му. Не знаеше как би могъл да обори предсказанието на главния писар.
Но скоро всички разбраха, че фероуите не са дошли, за да изтребят населението на Илдира, а за да се отбраняват. Огнените кълба сякаш бягаха — от бойните лайнери на Слънчевия флот! След тях се стрелкаха скитнически кораби и изстрелваха малки бели снаряди. Когато някой от тях улучеше огнено кълбо, избухваше експлозия от студена бяла пара, която го поглъщаше и задушаваше.
Райдек’х изкрещя от удоволствие. Язра’х сякаш искаше да скочи във въздуха и да се присъедини към битката. Илдирийците, които бяха последвали престолонаследника до развалините на Миджистра, се развикаха от радост.
Даро’х викна високо:
— Адар Зан’нх се върна! — Усети как нишките на тизма се засилват и добави: — И магът-император е с тях.
Род’х, брат му и сестрите му погледнаха нагоре.
— И Осира’х! И майка ни!
— Не сме разгромени, видя ли? — викна Язра’х на Ко’сх.
С глас, в който звучеше много по-голяма мъдрост, отколкото предполагаха годините му, младият Род’х се обърна към Даро’х:
— Престолонаследнико, една важна част от битката трябва да се проведе тук. Само ние можем да го направим — и ти. Ела.
147.
Сирикс
Черните роботи изстискваха от двигателите на корабите си скорост, далеч по-голяма от тази, която бе предвидена в спецификациите им, но дори и така Сирикс изчисли, че няма да са достатъчно бързи, за да се измъкнат от кликисите, които ги преследваха.
Новите кликиси бяха развили технологията си до учудващо равнище. Сега корабите-рояци летяха много по-бързо и можеха да увеличават скоростта по-рязко. Несъмнено оръжията им също бяха подобрени. А освен това сега ги ръководеше Единственото люпило.
Но неговите черни роботи също бяха направили някои подобрения. Новите им кораби бяха много подобри от предишните кликиски съдове, а освен това роботите разполагаха и с откраднатите от ЗВС кораби. Сирикс вярваше, че неговите роботи имат статистически значителен шанс да оцелеят срещу два кораба-рояка, особено ако прибегнеше до достатъчно агресивни тактики.
Кликиските съдове успяха да се приближат до бягащата група още преди роботите да излязат от Слънчевата система. Сирикс отчаяно се опита да измисли начин да ги забави. Прехвърли през главата си корабите, които го придружаваха. Очевидно някои щяха да бъдат унищожени и той трябваше да избере кои. Най-бавният от всичките му петдесет и шест съда беше един очукан буреносец, който не бе поправен докрай. Влачеше се най-отзад и корабите-рояци всеки момент щяха да го настигнат.