Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
— Да вървим да довършим задачата си.
Войниците му се завтекоха по широкото каменно стълбище, но преди да стигнат до огромните арки на официалния вход, остъклените врати се отвориха. Полковник Андез и двадесет от нейните чистачи застанаха срещу тях с извадени оръжия — смъртоносни ракетомети, а не зашеметители.
— Имаме официална заповед от Ханзата за ареста ви.
Уилис излезе напред.
— Ние не признаваме законността на заповедите на Ханзата.
От средата на стълбището Питър викна:
— Аз съм законният крал и Дворецът на шепота е мой. Хората настояват за промяна. Времето на председателя изтече, както и вашето. Не можете да спрете този бунт, като заставате на пътя ми!
Побеснялата Андез изкрещя:
— Вие коварно се промъквате тук, докато председателят храбро се е изправил срещу кликисите. Вие сте страхливец и бунтовник!
Войниците на Питър вдигнаха зашеметителите си и се заизкачваха по стълбите. Бяха много повече от чистачите, но вместо да се уплаши, Андез викна:
— Спрете ги! Застреляйте краля!
Тази удивителната заповед накара хората й да се поколебаят за миг. Войниците на Питър обаче не трепнаха. Чу се пращене, лъчите на зашеметителите обгърнаха Андез и чистачите й и те свлякоха на земята.
— Разбирам защо председателят я харесва — отбеляза Уилис. — И тя е същата тъпачка като него.
После нареди да обезоръжат Андез и чистачите й, да им сложат белезници и да ги заключат в една от съвещателните зали.
— Това би трябвало да ги удържи засега. Скоро ще сме свършили.
— Да отидем направо в тронната зала — каза Питър.
— Да тръгна ли пръв, крал Питър? — попита ОХ. — Може да срещнем още съпротива. А и не съм незаменим.
Питър погледна учителското компи и си припомни всичко, което ОХ бе направил за него, всичките му саможертви. Компито доброволно бе изтрило от паметта си целия си живот и история — цялата си същност — само за да помогне на него и Естара.
— Напротив, незаменим си. — Питър погледна войниците си. — Не възнамерявам да губя никого.
Крал Рори седеше на трона, сам в огромната зала. Изгледа ги възмутено.
Питър се качи по стъпалата и застана пред момчето-крал.
— Няма защо да се страхуваш от нас, Рори.
Момчето го погледна несигурно.
— Полковник Андез ми нареди да дойда тук. Каза, че трябва да стоя на мястото си като крал на Ханзата… но тук няма никого. Заместник-председателят е изчезнал. Знам, че капитан Маккамон е мъртъв, но къде са останалите от кралската стража? Чух експлозии. Демонстрантите сигурно ще нахлуят в Двореца на шепота!
Адмирал Уилис махна с ръка и войниците се разпръснаха, за да завардят вратите към тронната зала.
— Залата е обезопасена, крал Питър.
— Няма защо да се страхуваш от протестиращите — каза Питър на Рори. — Всъщност аз може би съм единственият, който да може да ти спаси живота. — В гласа му имаше искрено състрадание. — Ще те защитя и от председателя. Знам какво е направил с теб, защото направи същото с мен.
143.
Роб Бриндъл
Огромните извънземни кораби блестяха и пулсираха като огромни туптящи сърца, съставени от безброй отделни петънца. Сарейн и Естара бяха на мостика заедно с Роб. И тримата се мъчеха да прикрият тревогата си. Капитан Кет и капитан Робъртс сякаш просто чакаха. Никой не проговаряше.
Адмирал Уилис и крал Питър трябваше вече да са стигнали до Двореца на шепота, но досега не бе пристигнало никакво съобщение от краля… или от председателя Венцеслас, откакто бе изчезнал в гигантския кликиски съд.
— Някой има ли карти? — най-после наруши мълчанието Рлинда.
Изведнъж, може би в отговор на някакво мълчаливо едновременно съобщение, единадесетте компонентни кораба се раздвижиха. Роб не виждаше нито двигатели, нито други уреди за ускорение и все пак насекомните съдове се понесоха през пространството като астероиди, набраха скорост и се устремиха право към тях.
— Разпръснете се! — викна Роб.
Но корабите-рояци минаха покрай тях и се понесоха към Земята, разминаваха се на косъм с корабите на Конфедерацията, без дори да им обърнат внимание.
— Нещо трябва здравата да е вбесило люпилото — каза Роб.
— Навярно нещо, което му е казал председателят — допълни Естара.
Лицето на Сарейн бе сурово и безмилостно.
— Да, Базил умее да предизвиква негативни реакции.