Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Изведнъж всяко подобие на обвивка върху люпилото — било то лицето на Дейвлин или глава на кликис — отново се разпадна в кипящ хаос. Дори Маргарет отскочи уплашена. Гласът на кошерното съзнание обаче продължи да бучи от безброй гърла, ехтящ, обвиняващ:
— Ти се съюзи с роботите. Ти си сътрудничеше с нашите врагове.
Дарителите и воините тръгнаха към тях, вдигнали шипестите си ръце.
Сърцето на Базил изстина от ужас. Около тях корабът-рояк започна да вибрира, да бръмчи, да се движи.
— Това беше част от грижливо замислен план — настоя Базил. — Сирикс искаше да ни предаде. Винаги съм го знаел. Направих клопка, която ще унищожи черните роботи веднъж и завинаги. Нищо не би ми доставило по-голяма радост.
Внезапно люпилото отново прие формата на лицето на Дейвлин Лотце.
— Познавам те, председателю Венцеслас. За теб истината е… това, което ти изнася в дадена ситуация.
— Казвам ти, че това никога не е било истинска сделка, а само клопка!
Но всяка следа от Дейвлин Лотце, от каквото и да било човешко, бе изчезнала от кънтящия глас:
— Два от моите кораби-рояци ще преследват и ще унищожат черните роботи. Останалите ще опустошат Земята, задето си сътрудничеше с нашите врагове.
— Дейвлин, чуй ме! — изкрещя отчаяно Базил. — Обещавам, че всичко ще се изясни. — Отново се опита да си възвърне спокойствието, да влезе в ролята на председател на Ханзата. — Когато се изправиш пред черните роботи, ще разбереш какво съм направил за хората и за кликисите. Ако наистина ме познаваш, както твърдиш, значи знаеш, че бих постъпил точно така.
Молеше се коварният план, който бе замислил срещу Сирикс, да се развие според очакванията му. В противен случай нямаше начин да възпре яростта на кликисите.
142.
Крал Питър
В Дворцовия квартал рядко кацаха манти. Сравнително малкият космодрум не можеше да ги побере.
— Няма защо да се приземяваме с всичките му там церемонии и процедури, които продължават с часове — каза адмирал Уилис. — Прекалено голям шум се вдига, а и освен това бързаме. Ще свалим войниците със скутери.
Множество малки съдове бързаха да се махнат от пътя им. По всяко друго време пристигането им щеше да бъде посрещнато с военна сила, но сега всички кораби на ЗВС бяха разгърнати в кордон срещу единадесетте кликиски кораби-рояци.
Войниците на Ханзата бяха прекалено заети с все по-енергичните демонстрации в Дворцовия квартал — всъщност на цялата планета. Както бе казала Сарейн, Патрик Фицпатрик и Зет Келъм ги възпламеняваха с нови и нови предавания, в които изброяваха греховете на Базил. А самия председател го нямаше и не можеше да даде никакви заповеди. Крал Рори все едно го нямаше.
— Очаква ни бърза и чиста победа, ваше величество — каза Уилис и спусна мантата надолу, без да обръща внимание на възраженията на служителите от космодрума. — Ескортирам законния крал до Двореца на шепота и не е нужно да казвам „моля“ и „благодаря“. Но ще се постарая да не смачкам прекалено много от вашите ликуващи поданици.
Мантата се движеше достатъчно бавно, та останалите кораби да могат да се махнат от пътя й.
ОХ стоеше до краля, готов да му помага. Питър и хората му се подготвиха за слизане. Придружаваха ги двеста готови за битка войници. Кралят се обърна към тях:
— Ще срещнем съпротива. Някои от тези, които ще се изправят срещу нас, са наистина предани на председателя Венцеслас, но останалите — по-голямата част — са подведени. Използвайте нервнопаралитичен газ и зашеметители — не искам жертви, освен ако не ни е останал абсолютно никакъв друг избор. Но внимавайте. Не вярвам председателят да е поставил на своите хора подобно ограничение.
Войниците в групата за бърза атака се качиха на седемнадесетте скутера. Питър и адмирал Уилис бяха на първия. Вратите на хангара на мантата се отвориха и всички кораби излетяха едновременно и се отправиха към Двореца на шепота. Някога Питър бе избягал оттук посред нощ; сега се връщаше посред бял ден — точно както трябваше да бъде.
Тълпи демонстранти задръстваха площадите, препълваха улиците. Горяха огньове, размахваха се плакати. На много места гвардейците на Ханзата дори не се опитваха да удържат протестиращите. Питър се надяваше да успокои тълпата, преди да са подпалили държавната сграда на Ханзата.
Скутерите кацнаха точно пред Двореца на шепота. Всички люкове се отвориха едновременно и конфедерационните войници се изсипаха от тях.
Уилис и ОХ застанаха от двете страни на Питър, готови да го защитават. Той за пръв път забеляза колко претенциозна е огромната сграда, колко студена и сложно построена. Лесно бе започнал да мисли за Терок като за гостоприемно място — дом за него, за неговата кралица и техния син. Но нито семейството му, нито Конфедерацията щяха да са в безопасност, докато Питър не затвореше страницата с тъмните дни на Ханзата.