Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Никой не отговори. Блокажът, който бе парализирал новите роботи, идваше от самото ядро на операционните им системи.
— Има някаква неизправност — каза КТ.
— Може би Ханзата е инсталирала някакви погрешни програми — предположи ПД.
Не беше възможно. Сирикс лично бе проверил всеки робот, излязъл от фабриките за компита. Другарите му бяха пуснали цялостни контролни и качествени тестове. Хората не бяха наясно с кликиското програмиране дотолкова, че да постигнат нещо толкова значително.
Самите роботи бяха дали на хората всичко, от което те се нуждаеха. Бяха предоставили на Ханзата научни модули, които да използват за войнишките си компита. Хората не притежаваха достатъчно познания, за да разбират фините детайли и да заложат скрити програмни бомби. Не можеше да притежават!
Да, но всичките му нови роботи бяха блокирали.
Без да спира да стреля, КТ каза:
— Моментът на този провал е много неудобен…
Разпръснати язерни изстрели засвяткаха от другите кораби, на които имаше оригинални черни роботи, но на фона на кликиския обстрел мащабът им бе съвсем незначителен.
Трите кръгли кораби-рояци се разпръснаха в огромен облак компонентни кораби, чиято обединена мощ беше смъртоносна.
Сирикс трескаво се помъчи да намери начин да се изплъзне, но не можеше да види никаква реална алтернатива.
На мостика на мантата му един от новите черни роботи повдигна геометричната си глава. Червените му оптични сензори се замъглиха и от говорителя му се разнесе развеселеният глас на председателя Базил Венцеслас:
— Сирикс, никога не съм бил чак такъв глупак, за какъвто ме мислиш. Тези нови роботи бяха създадени с ахилесова пета. Накарах кибернетичните си инженери да инсталират в ядрото им блокираща програма, която да се активира в мига, в който им наредиш да открият огън. Не можеш да я изтриеш или да я преодолееш. Новите ти роботи са абсолютно безполезни.
Сирикс ясно долавяше дълбокото задоволство в гласа на председателя.
— Съжалявам само, че не мога да видя с очите си ефекта от отмъщението си.
Когато записът свърши, Сирикс разбра какво означава да си предаден — точно както самият той бе предал хората и кликиската раса.
Разпръснатите кораби-рояци започнаха да стрелят. Неговите не можеха да устоят на масирания огън.
Пред лицето на предстоящото унищожение Сирикс намери искрица утеха в мисълта, че последният му план ще обезсили Ханзата. Председателят Венцеслас не бе единственият хитрец във вселената.
Умело замаскираните експлозиви, които неговите роботи бяха поставили дълбоко във вътрешността на ремонтираните кораби на Ханзата, бяха свързани с „мъртъв“ сигнал в самия него. В случай, че Сирикс бъдеше унищожен, всички тези бомби щяха да избухнат. Не че това беше кой знае каква утеха. Така или иначе той и неговите другари щяха да бъдат унищожени.
Кликисите продължаваха да обстрелват роботските кораби. Спряха едва когато от тях не остана нищо, освен отломки и звезден прах.
148.
Роб Бриндъл
Всички кораби бяха застинали над Земята — съдовете на ЗВС, тези на Конфедерацията, деветте кораба-рояка. Никой не помръдваше. Другите два кликиски кораба бяха догонили бягащите черни роботи и пламъците в далечния космос подсказваха, че там бушува жестока битка.
Съобщенията за завръщането на крал Питър в Двореца на шепота бяха разпространени навсякъде, но не се чуваше нищо за председателя Венцеслас, който все още се намираше в главния кораб-рояк, и никой не знаеше какво е направило с него люпилото. Бащата на Роб, главнокомандващият на корабите на ЗВС, не бе показал с нищо, че е забелязал завръщането на краля на власт. Той всъщност открай време упорито отказваше да признае авторитета на крал Питър.
Дори и в този момент „Голиат“ и над сто кораба на ЗВС като нищо можеха да обърнат оръжията си срещу флота на Конфедерацията. Роб не можеше да е сигурен, че баща му няма да го направи, ако председателят му даде изрична заповед. Но пък председателя го нямаше.
Бойният лайнер на адмирал Уилис се издигна над Дворцовия квартал и се устреми с пълна скорост към човешките кораби, които стояха в две отчетливи отбранителни линии срещу кликисите. Оръжията й бяха насочени към корабите-рояци, готови да открият огън.
Един от корабите на ЗВС избухна.
Експлозията изненада всички. Пламъци и шрапнели се понесоха в уголемяваща се кипяща топка на мястото, където допреди миг се намираше мантата.
— Кой откри огън? — изкрещя Роб.
Сякаш по силата на верижна реакция втора манта избухна в пламъци, резервоарите й експлодираха. Последва един буреносец, а после и един от двата наскоро поправени дреднаута — гордостта на възстановения флот.