Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
Изтичаха по верандата, завиха, раздраха с лекота шоджи и се втурнаха в банята. Полуголи прислужници се втренчиха в тях, обхванати от паника: мечовете им бяха в кръв, лицата им издраскани и окървавени, кимоната им раздрани и също кървави. Въздухът беше топъл, приятно ухаещ, влажен.
Сайго изрева гневно. Димящата плитка вана, захранвана от горещ минерален извор, бе празна, както и четирите дървени отделения за напарване, а и масите за масаж, с изключение на една, за миг той разгледа всички подробности от дребничкото голо момиче, уплахата в очите му, полуотворената му уста с почернени зъби, лъскавия черен кичур, подаващ се от чисто бяла кърпа; малките гърди, крайници и стъпала, тъмнокафявите зърна, всяка извивка по тялото й, примамващата, златиста кожа, сега порозовяла от горещата баня, намазана и свежа — както и сляпата, полугола масажистка, застинала неподвижно над нея с наклонена глава, заслушана напрегнато.
Беше толкова лесно да убие момичето, но имаше заповед в никакъв случай да не посягат на принцесата. Разяри се, че е изигран — тъй като моментът беше премислен добре, разузнаването им бе блестящо, а навиците на шогуна никога не се променяха; стори му се, че главата му ще се пръсне. Яростта се превърна в похот и той потрепери, цялото му същество я желаеше, сега, набързо, брутално, как да е; първо съпругата, после съпруга да убие и двамата, но най-напред да я опъне.
Озъби се и той се втурна през пространството. Прислужничките се пръснаха, една припадна, принцесата се задъха и остана да лежи неподвижно, ужасена. Но мисълта за шогуна го отвлече; той бързо я заобиколи, стигна до шоджи врата, която също разкъса, и с Тора по петите си безпогрешно се ориентира по верандата към покоите за спане и към жертвата си, градините оставаха отдясно, стаите — отляво, — вече не беше мислещо същество, а само побесняло убиващо животно. Вратите шоджи бяха отворени; вътре се виждаха лица. Прислужничките, младежите, придворните дами и прислужниците, възбудени от безредиците, облечени и недооблечени за вечерта, за лягане или за къпане, го зяпнаха стреснати. В тези стаи нямаше никаква охрана. Все още. Все още никакви защитници. Все още. Трябваше да минат още няколко стаи, врати, лица и после да завият зад последния ъгъл на последната веранда. Нетърпението на Сайго достигна върха си, тъй като това беше добре прикрит път, с градини отдясно и отляво, повече никакви стаи с телохранители, а в края — покоите за спане на шогуна, където той самият и куртизанката му тайно бяха преспали.
Всичките му сетива бяха нащрек за очаквана опасност, Тора се движеше на няколко крачки зад него, тичаше също така бързо, чуваше се тропотът на приближаващия ги враг. Минаха още една стая. Остана само една врата, последната опасност.
На вратата един лекар и кашлящ младеж го гледаха уплашени, после той зави и двамата заедно предприеха последния си щурм.
И двамата мъже се плъзнаха и спряха. Сърцата им замряха. Пред тях изникнаха от вратата на покоите офицер и трима самураи с изтеглени мечове и застинаха в очакване. След леко колебание Сайго се втурна да убива, себе си или тях. Тора направи същото — между тях и шогуна стояха само тези четирима мъже, които го охраняваха.
— Соно-джой!
Военачалникът удържа първия щурм, парира удара и мечовете им се кръстосаха, после се изви и замахна към Сайго, докато другите двама самураи атакуваха Тора, последният стоеше като резерва, както му бе наредено. Сайго отклони удара и замахна отново, но не улучи. Нова градушка от свирепи удари и контраудари, Сайго бе изключително самоуверен, толкова близо до успеха, усили пристъпа — чувстваше се като свръхчовек, а острието му сякаш по собствено желание търсеше да съсече врага, както след секунди щеше да прониже момчето шогун…
На Сайго му просветна пред очите, туптенето в главата му се засили, отново онзи лекар изникна пред погледа му, както и онова момче; спомни си как някой му бе казал, че момчето шогун имало суха кашлица — разбира се, нямаше никакви негови портрети, нито един шиши никога не го бе виждал: „Ако не го заловиш в банята — бе казал Кацумата, — ще го разпознаеш по почернените зъби, по кашлицата, все ще е някъде близо до принцесата, а и по качеството на дрехите му — помни, и той, и принцесата не търпят телохранители около себе си.“
С утроена сила Сайго зави като див звяр, посече военачалника, който се подхлъзна на излъскания под и за миг остана безпомощен. Но Сайго не нанесе смъртоносния удар, вместо това се извъртя към момчето — а резервният самурай видя пролуката, която му бе наредено да изчака. Мечът му се заби дълбоко в хълбока на Сайго, но Сайго не усети нищо и замахна безпомощно към въображаемия шогун пред себе си и пак, и пак, докато се плъзна на пода намушкан, вече мъртъв, но без да го осъзнава.