Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
Той се обърна.
Качулката се беше свлякла от главата й и мокри кичури бяха полепнали по челото. На шията й на сребърна верижка висеше медальон във формата на капка вода.
Магьосницата го гледаше предизвикателно, знаеше, че не вярва особено в способностите й.
— Да, хм… хм… лейди Сиена. Можете ли да направите нещо с този мост?
Тя проследи погледа му:
— Тоест да го разруша?
— Ако сте способна на това.
Тя се зачерви и му хвърли гневен поглед.
— Нека всички да се отдръпнат по-далеч от моста.
Харган кимна на Развратника и последният със скептичен израз на физиономията заповяда на войниците да се отдръпнат на безопасно разстояние от ръба на клисурата.
Младата магьосница втренчи поглед в огромния мост, хапейки напрегнато напуканата си долна устна.
Времето минаваше, а с моста не се случваше нищо. Развратника нетърпеливо запристъпва от крак на крак, а Харган вече си мислеше, че все пак ще трябва да се опита да изгори проклетия мост, когато магията на Сиена най-накрая подейства.
Нямаше нито гръмотевици, нито мълнии, нито каквито и да било други ефекти, които обикновените хора очакват от една магия. Мостът просто жално изстена, изскърца, а след това с грохот рухна на дъното на клисурата. Във въздуха увисна облак дървен прах и стърготини.
— Уау! — възхитено ахна Развратника. — Мамка му, как само го счупи!
Развратника млъкна, осъзнавайки, че си е позволил грубост, недостойна за слуха на магьосница от Ордена.
Сиена радостно се усмихна, без да обръща внимание на думите му, и погледна към Харган. Като щастливо селско момиченце, чийто баща й е купил нови дрехи на местния събор.
— Благодаря ви, лейди Сиена, добра работа.
Тя отново се усмихна:
— Мога ли да си тръгвам?
— Разбира се — отвърна Харган.
Тя направи няколко крачки, олюля се замаяно и пльосна на мократа земя.
Харган и Развратника се затичаха едновременно към нея:
— Какво ви е?
— Нищо страшно — лицето й беше пребледняло и луничките се открояваха на фона му като ярки петна. — Винаги е така… след магия… слабост. Ей сега ще мине.
— Разв… Клирд! — поправи се Харган, нямаше защо да смущава момичето с глупави прякори. — Помогни на лейди Сиена да отиде до палатката си. И да…
— Хайде, командире — обидено избоботи Развратника. — Аз да не съм дете? Ще я придружа с цялата почтителност, на която съм способен.
Харган изобщо не се съмняваше, че стотникът ще направи всичко както трябва, а след това дори ще намери отнякъде мляко за Сиена — казваха, че добре възстановява силите на магьосниците. Битката не беше далеч и способностите на младата магьосница щяха пак да им потрябват.
Старият воин обхвана с поглед отсамната страна на клисурата, където въоръжените с лопати воини строяха укрепления, засипвайки дървените стволове със земя или дялкайки ги с брадви. Въпреки заповедта му работеха не петдесет човека, а всички.
Харган махна с ръка на младия десетник, един от войните на Пограничното кралство, промъкнал се през обкръжението на орките. Човекът беше доказал смелостта си при Иселин и получи под свое командване десет мечоносци.
— Видя ли нашата магьосница, десетник?
— Да, командире.
— Вземи твоите хора и не мърдайте от нея. Ако трябва, с тела я защитете от стрелите на орките, но ми я запазете! Сам разбираш колко ни е нужна!
Десетникът удари свит юмрук в гърдите, обърна се и тръгна в посоката, където току-що се бяха скрили Развратника и Сиена, като в движение събираше хората си.
Харган си плю на ръцете и вдигна една лопата от земята. Нямаше навик да бяга от работата.
А дъждът неспирно се сипеше от плачещите небеса…
Най-ужасното изтезание — това е очакването. То пречупва, че дори и убива много хора. Какво би могло да бъде по-лошо от това да стоиш зад невисоки стени от струпани дървени трупи, покрити с пръст, и да се взираш в есенната мъгла в продължение на цял ден, наблюдавайки все една и съща картина — път, изчезващ в белезникавата стена на мъглата.
Проклетият дъжд изобщо не спираше, изглеждаше, сякаш безбройните облаци никога няма да се изчерпят. Продължаваха да се кълбят заплашително над земята и да чакат кога под тях ще се пролее кръв.
Денят вече преваляше, а от врага нямаше и помен. Вярно, преди около час през покривалото на мъглата се промъкнаха звуци, много приличащи на грохота на бойните барабани на орките, но всичко утихна преди още да е започнало и над земята пак увисна потискащата тишина на очакването. В тази тишина се чуваше как капките вода падат от избуялите стръкове трева и как бълбука придошлият от дъжда ручей някъде долу в ниското, скрит под булото на така и не благоволила да се разпръсне през целия ден мъгла.