Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
Самият той предпочиташе обикновената и с нищо незабелижима бойна брадва с дълга дръжка. Много стотници гледаха със зле прикрито презрение на това оръжие за селяни, но за всичките години служба Харган така и не измени на своето първо оръжие, а то му отвръщаше с взаимност — нито веднъж не го подведе в множеството погранични сблъсъци с Мирануех.
— Успех, Лисица, може и да се видим!
— Че как иначе!
— Развратник!
— Да?
— Кой командва Играещите с вятъра45?
— Блидхард! Един такъв малък, хилав! С нас е след Иселина. Ветеран.
Ветеран! Сега всички бяха ветерани. И много старите, и зелените хлапета. Всички, минали през битките при бреговете на Черната река, при Раненг, при Майдинг, ставаха ветерани или покойници. Последните, колкото и да е тъжно, бяха мнозинство.
— Добре, нека му предадат да действа според обстоятелствата.
— Моята помощ ще ви трябва ли? — към разговарящите стотници пристъпи Сиена.
Тя вече беше нахлузила стоманена броня, а бронирана качулка прикриваше главата й. Само за една нощ оръжейниците с подръчни средства бяха успели да сглобят прилична защита за невисоката магьосница. Както и вчера, Сиена нямаше никакви оръжия, само медальонът във формата на капка блестеше на шията й.
— Вашата помощ, лейди Сиена, ще ни потрябва в най-скоро време — Харган погледна към десетника от охраната й.
Последният кимна, показвайки, че всичко е наред. Двама от подчинените му държаха тежките щитове на бронираната пехота. Ако между двете армии започнеше обстрел с лъкове, със стоманените щитове магьосницата щеше да е надеждно защитена от заблудена стрела.
— А какво да правя сега? — някак тъжно и разочаровано попита тя.
— Ще чакаш.
Но не се наложи да чака дълго. От мъглата изплуваха фигури.
— Орки!
— Гото-о-ови! — разнесе се по редиците на стрелците вика на десетниците.
— Вдигнете знамето — скъпернически процеди Харган.
Заповедта му беше изпълнена незабавно. Над укреплението се издигна жълто платнище. Платът за него пожертва Сиена, като позволи да откъснат част от собствената й палатка. Отрядът беше сформиран едва вчера, но въпреки това трябваше да има знаме, пък ако ще да е парцал, прикован към млада трепетлика вместо към дръжка. На парцала нечия неумела ръка бе нацапала нещо подобно на куче с крила и лястовича опашка. А също така и нещо на оркски език. Харган изобщо не се съмняваше, че художникът-полиглот е вложил в тези непонятни завъртулки най-тежките обиди към расата на Първите.
Хората мълчаливо гледаха приближаващата вълна врагове. Започва се…
Врагът спря, преди да приближи на разстояние един хвърлей със стрела — прекалено далеч, за да се разгледат лицата. Сега Лястовиците виждаха само фигури, неясни тъмни силуети през завесата на мъглата.
От редиците на врага излязоха трима воини. Средният носеше бяло знаме, а левият наду рог, призовавайки за преговори.
— Откога орките започнаха да преговарят и да ползват рогове, а не барабани? — измърмори Харган, надявайки защитните ръкавици.
— Това… — промълви воинът, застанал до него. — Това… не са орки… това… са хора! Със сигурност! Това са хора!
По редиците на защитниците пробяга шепот:
— Хора? Откъде? Цялата армия отдавна отстъпи! Някои от нашите? Помощ? Но защо от страната на врага?
Междувременно тримата преговарящи стигнаха до ръба на клисурата и спряха.
Наистина, хора.
— Хей, вие! Чувате ли ме? — извика десният, висок, добре сложен воин с широка гъста брада.
— Не сме глухи! — отвърна Развратника някъде от десния край на укреплението, където Харган го беше изпратил да командва.
Резките гласове разпръснаха очарованието на лятното утро.
— Тук над пропастта имаше мост? Какво сте го направили?
— Изядохме го! А вие кои сте и какво, мътните ви взели, правите от другата страна? — отново извика Развратника.
Харган не се включи в разговора, на Развратника езика му работеше много по-добре, нека си говори.
— Ние сме доблестната Шеста южна армия на Валиостр, сега Първа ударна човешка! Създадена по заповед на славните орки от доблестни воини, желаещи благоденствие и щастие на цялото човечество.
45
Играещите с вятъра — така в армията наричат опитните стрелци, без значение към кой отряд принадлежат. Играещите, въпреки силния вятър, пречещ на полета на стрелите, почти винаги улучват целта.