Прокрадващ се в сенките

— Ти упълномощен ли си да правиш такива заявления и предложения? — запита Харган, усещайки как зад гърба му гневът на воините започва да клокочи.

— Да! Аз съм дясната ръка на славния командващ Олми!

Харган познаваше един Олми от бившия Шести… По-точно, беше чувал за този човек. По принцип, само хубави неща. Затова беше още по-изненадващо и ужасно, че е преминал на страната на врага.

— А не се ли страхуваш, кучи сине, че ще получиш стрела в окото? — извика Развратника.

От укреплението се разнесе одобрителен рев.

— Дойдох с бяло знаме, да преговаряме! Вие няма да стреляте! — нагло се ухили Брадатия.

— Нашият отговор е не! Няма да се предадем! — каза Харган.

— Ама че глупаци! — ядосано ревна Брадатия. — Колко сте зад тези хилави дръвчета? Най-много двеста, а ние сме почти хиляда! Ще се изкъпем в кръвта ви!

— Ела и я вземи! Първо ще трябва да се спуснете, а после и да се изкачите по клисурата! — пламна Развратника. — Стрелите ни ще стигнат за всички ви!

— Войници! Не слушайте този идиот! — закрещя парламентьорът. — Ще получите живот! Това не е предателство, а разумен изход! Вие не може да устоите! Давам ви още един шанс! Убийте командирите и минете на наша страна!

Харган не се съмняваше в лоялността на войниците и не се страхуваше от удар в гърба, но вече трябваше да сложи край на разговора с този гласовития.

— А сега ти ме слушай, парламентьоре! Аз също ще ти дам един шанс! Ти си страхливец, който е предал собствената си раса! Надявам се, че тичаш бързо? Тогава бягай и изпревари нашите стрели! Това е моят отговор.

Вече обръщайки се, видя как знаменосецът хвърля настрана безполезното бяло знаме и хуква назад, тръбачът пък се замята по ръба на клисурата, а очите на Брадатия се разшириха.

Развратника и Харган скочиха от стената и десетимата стрелци, сякаш само това чакали, стреляха.

Всички се целеха в Брадатия и той, получавайки десет стрели в гърдите, падна, без да успее да направи нито крачка.

— Кой стреля така, глупаци?! — в дребното жилаво човече Харган разпозна Блидхард, командирът на всички стрелци. — Ето така се стреля по предатели!

Спрямо Блидхард бойният лък изглеждаше гигантски, но дребосъкът плавно опъна тетивата и също така плавно я пусна. Стрелата изсвистя във въздуха и се заби право между плешките на вече значително отдалечилия се знаменосец. Човекът разпери ръце и се свлече неподвижен на земята.

— Приключвайте с тези отрепки — и в строя! — Блидхард вече бързаше към другия фланг.

Побягналият тръбач го повали точната стрела на един от стрелците и той се свлече в клисурата, изчезвайки в мъглата. Така и не се разбра дали е само ранен или наистина веднага се е отправил към мрака.

— Войници! — ревна Харган. — Сега ще се бием не с орки, а с такива като нас! С хора! С предатели, забравили вкуса на майчиното мляко и преминали на страната на врага! Нека ръцете ви не трепнат! Убивайте отстъпниците без пощада!