![Неспокойкото [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/5/nespokojkoto-lp-download.jpg)
Неспокойкото [ЛП]
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Трикс (bg) #2
- Язык: болгарский
- Год: @Публикувано първо в Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Неспокойкото [ЛП]». Краткое содержание книги:
— Тази гатанка вече я каза! — напомни Трикс.
— Първо я чуй до края! Магьосникът случайно разбрал, че и на двата пергамента пише една и съща дума, но не знаел коя точно. Какво трябва да направи, за да се спаси — да вземе кой да е пергамент с надеждата, че там ще пише „пуснем“, или да го вземе и да го погълне с надеждата, че думата ще е „изядем“?
— Загазихме — промърмори Аннет, настанявайки се на рамото на Трикс. — Тук не може да има правилен отговор, всичко ще е на късмет!
Трикс погледна в немигащите драконови очи. И изведнъж… изведнъж му се стори, че вижда в тях не злост, а любопитство.
— Той трябва да направи пак същото. Ако и на двата пергамента пише „пуснем“, значи те така или иначе не са имали намерение да го изяждат, а само да го изплашат. А ако и в двата е пишело „изядем“… тогава логиката е както в първия случай.
— Да предположим — след кратко забавяне каза драконът. — Сега твоята гатанка.
— Един крал имал два екземпляра на древна магическа книга, последните, запазили се в целия свят. Делегация от магьосници отишла при него и казала: „Ти така или иначе не владееш магия. Продай ни едната от книгите за хиляда златни монети!“ Кралят помислил малко, после заповядал да му донесат едната книга… и какво направил след това?
Драконът се замисли. После кимна:
— Предполагам, че е дал на магьосниците възможност да й се полюбуват, дори им е прочел няколко реда от заклинание, за да възбуди още повече интереса им… След което им е поискал много по-голяма сума!
— Грешно — каза Трикс. — Той взел книгата и я изгорил в камината пред погледите на магьосниците.
Драконът се намръщи. А после се усмихна:
— Какво пък, правилно решение, макар и трудно. Ако остане само една, последна книга, тогава цената й ще се увеличи многократно… Добре, малък магьоснико! Чуй третата ми загадка. Един магьосник сериозно се провинил пред драконите. Драконите го изправили на съд и казали: „Или ще те изядем, или ще те пуснем! Тук има два пергамента, на единия пише «изядем», а на другия — «пуснем». Сам избери своята съдба!“ Но магьосникът случайно забелязал, че и двата пергамента са празни. Защо?
Трикс замълча. Въздъхна. И отговори:
— Защото животът и смъртта не се оставят на случайността. Каквото е да е написано на пергаментите — „изядем“, „пуснем“ или изобщо нищо, съдбата на магьосника не зависи от това. Всичко зависи от това, какво ще решат драконите — или какво вече са решили.
Драконът се усмихна.
— Какво пък, кажи своята трета и последна загадка.
— При млад магьосник долетял дракон и го помолил за помощ — каза Трикс. — Магьосникът знаел, че драконите са сурови и опасни. Но му казали, че това е дълг на честта. Как трябвало да постъпи младият магьосник?
Огромната муцуна на дракона се приближи плътно до Трикс. Известно време драконът го гледа. После обърна глава към Елин и каза:
— Признавам, че си избрал добър човек. Макар че по-правилно щеше да е да ни предупредиш за своето решение!
С неуловимо за погледа движение оранжевият дракон се изправи в целия си ръст. И каза:
— Трикс, признавам те за достоен за приятелство с дракони. Моето тайно име е Зуа Хамид Мируа.
— Уау — прошепна Аннет и стисна Трикс за ухото. — Уха-а…
— Но напразно си пропътувал пътя до Самаршан — продължи драконът. — Синът ми е твърде млад и наивен. Нито един от вашите магьосници не може да се бори с Прозрачния бог. Дори и ние, драконите… — той замълча. — Великият везир Аблухай тази сутрин призова всички дракони да се явят в Дахриан. Не знам каква ще бъде волята му. Може би ще реши да се бие с Прозрачния бог — и тогава ни очаква ужасна битка. А ако не… какво пък. Ако не, тогава Алхазаб ще стане Велик везир и ще ни изпрати срещу твоя народ. За теб, разбира се, първият вариант е по-добър.
— Мога да ви помогна! — искрено каза Трикс.
— Не. С нищо не можеш да ни помогнеш, Трикс Соийе, наследник на херцог и ученик на магьосник. Почини си, събери сили и си тръгвай за вкъщи. Утре през оазиса ще мине керван, който носи подправки към твоята страна. Всеки керванджия ще се радва да наеме магьосник — за охрана и да помага по пътя. Успех, магьоснико!
— Татко, но аз се постарах! — възкликна Елин. — Нима дори няма да опитаме…
— Не бива да се намесват слаби във войната на силните — наставнически каза Зуа. — Тръгваме! До Дахриан е цял ден полет!
Елин хвърли разстроен поглед към Трикс. Трикс също толкова разстроено сви рамене.