Провинциални убийства [bg]

Дори и да сложеше настрана хвалебствените слова, които задължително се лееха за наскоро починалите, Барнаби все така си оставаше с впечатлението за едно изключително добро човешко същество. Последната реплика на мисис Суини като че ли обобщаваше най-добре образа на покойната възрастна дама:

— Нямаше нито един враг на този свят.

Когато навлязоха в гората, въздухът беше свеж и ухаеше на зеленина, но не след дълго Барнаби долови осезаема промяна. С всяка крачка навътре клоните на дърветата над главите им се преплитаха все по-гъсто, а от буйната растителност около тях и под краката им се разнасяше все по-натрапчив дъх на гнилост.

Мис Белрингър проправяше пътя. Носеше малко сгъваемо столче и, по изрично настояване на главния инспектор, внимаваше да не избързва много пред него.

— Мисля, че беше там, до онзи кукуряк. Да — ето я.

— Момент — хвана Барнаби ръката й. — Ще ви помоля да не се приближавате. Колкото по-малко се утъпква мястото, толкова по-добре.

— Ясно.

В гласа й се прокрадна разочарование, но тя остана послушно на мястото си. Разтвори столчето и седна на брезентовата седалка. Докато инспекторът обхождаше внимателно пространството около туфите кукуряк, тя му подвикваше от време на време: „По-наляво“ или „Топло“, или „Още по-топло“. А когато го видя да се навежда, извика:

— Съвършена е, нали?

Барнаби разгледа орхидеята и малкото бастунче с червена панделка. Макар и неодушевен предмет, то все пак изглеждаше много по-живо от пепелявото, бледо растение. Имаше нещо много трогателно в старателно завързаната панделка. Той се изправи и внимателно се огледа. Доколкото можеше да прецени, растителността наоколо не е била раздвижвана от нищо друго, освен от зайци и други малки горски животинки.

Вляво от него имаше преграда от плътно преплетени клони. Като стъпваше изключително внимателно, той разгледа земята пред тях. Имаше две дълбоки вдлъбнатини, които подсказваха, че някой е стоял там доста дълго време. Забеляза отпечатъците на широката част на обувките, застана успоредно на тях и надникна през клоните.

Пред него се откри закътано от всички страни местенце. По-голямата част от тревата беше смачкана, синчецът и орловата папрат — пречупени и смазани. Разходи се около преградата от клони и се приближи до долния край на естественото скривалище, където се наведе и разучи подробно почвата, като внимаваше да не стъпва върху смачканата площ, която беше доста обширна. Безсъмнено някой или нещо се е въргаляло тук известно време. На връщане към мис Белрингър забеляза на земята някаква следа, не достатъчно ясна, за да я нарече отпечатък — сякаш дънер или нещо тежко е лежало там за малко.

— Благодаря ви, че ми показахте мястото.