Гласът на цигулката [bg]

— Извинете. Обажда се комисар Монталбано.

— Комисарю! Ернесто Васало е на телефона. Аз самият щях да дойда утре сутринта при вас. Съпругата ми е съкрушена, наложи се да повикам лекар. Има ли някакви новини?

— Никакви. Трябва да ви попитам нещо.

— На ваше разположение съм, комисарю. За горката Микела…

Монталбано го отряза.

— Прочетох в тефтера й, че в сряда вечерта госпожа Ликалци е трябвало да бъде на вечеря…

Този път Ернесто Васало го прекъсна.

— Не дойде, комисарю! Чакахме я дълго. Нищо. Дори не се обади, тя, която беше толкова прецизна! Разтревожихме се, опасявайки се, че не й е добре, обадихме се два пъти в хотела, потърсихме я дори при приятелката й Анна Тропеано, но тя ни каза, че не знае нищо, беше се видяла с Микела към шест, били са заедно половин час, след това Микела си тръгнала, казвайки й, че отива в хотела да се преоблече, за да дойде у нас.

— Вижте, наистина съм ви признателен. Но не идвайте утре сутринта в полицейското управление, защото имам твърде много срещи, минете следобеда когато искате. Лека нощ.

И тъй като беше стигнал до края на тази работа, реши да я довърши. Намери в телефонния указател името на Аурелио ди Блази и набра номера му. Още преди края на първото позвъняване от другата страна на линията слушалката беше вдигната.

— Ало? Ало? Ти ли си? Ти ли си?

Задъхан и разтревожен глас на мъж на средна възраст.

— Комисар Монталбано съм.

— А!

Монталбано усети, че мъжът изпитваше дълбоко разочарование. Чие ли обаждане очакваше с такава голяма тревога?

— Господин Ди Блази, вие сигурно сте разбрали за горката…

— Знам, знам, чух го по телевизията.

Към разочарованието му се беше добавила и явна досада.

— И така, исках да разбера защо вие от четвъртък на обяд чак до петък вечерта настоятелно сте търсили госпожа Ликалци в хотела й?

— Какво толкова необичайно има в това? Аз съм далечен роднина на Микелиния съпруг. Тя, когато идваше тук заради виличката, се опираше на мен за съвет и помощ. Аз съм строителен инженер. В четвъртък й се обадих, за да я поканя на вечеря у нас, но рецепционистът ми каза, че госпожата не се е прибрала предната нощ. Той ме познава, има ми доверие. И затова започнах да се притеснявам. Намирате го за твърде необикновено ли?

Сега инженер Ди Блази беше станал ироничен и агресивен. Комисарят беше обзет от впечатлението, че нервите на този мъж щяха да експлодират.

— Не — каза и затвори.

Беше излишно да се обажда на Анна Тропеано, вече знаеше онова, което щеше да му разкаже, защото му го беше казал в аванс господин Васало. Щеше да извика Тропеано в полицейското управление. В този момент само едно нещо беше сигурно — изчезването на Микела Ликалци от полезрението на всички беше започнало към седем часа вечерта в сряда. Изобщо не се беше върнала в хотела, въпреки че беше заявила открито това свое намерение пред приятелката си.