Директивата [bg]

11.

Първият ми ден на работа като престъпник-съзаклятник минаваше доста скучно. Паркирах на улицата срещу градската къща на Сакс, една от дузината в комплекса. Имаше си самостоятелен вход и това беше удобно. Часът беше седем и половина, добър момент да засечеш някого, докато отива на работа. След като половин час не забелязах никаква дейност вътре, нетърпението ми се превърна в дързост и се отправих към верандата му.

Видях, че под вратата са пъхнати рекламни листовки за пицарии. До вратата беше закачена пощенска кутия. Почуках по метала и чу приглушено изтракване. Беше пълна до половината.

Сакс явно не се беше прибирал няколко дни по средата на седмицата. Предположих, че е избягал. Надникнах през щорите. Нямаше следи от набързо приготвяне на багаж и вероятно планиране на завръщане. Но не разполагах с дни да го чакам. Трябваше да подготвя показанията за случая с парите с неясен произход, но между тъпотиите със следенето и обяда на Адвокатското дружество, за който Ани ми напомни сутринта, нямах представа кога ще се погрижа за това.

Сакс беше икономист във Федералния резерв и контролираше много банки, затова предположих, че той има достъп до вътрешна информация. Извадих лаптопа си, който имаше широкообхватна карта, и проверих директория в уебсайта на Федералния резерв. Нямаше нищо интересно. Страницата „Контакти с нас“ съдържаше няколко номера, повечето от които сигурно бяха свързани с гласова поща. Някои имаха един и същ регионален код и първи четири цифри.

Това обикновено означаваше, че като набереш тези първи четири цифри, последвани от три нули, можеш да се свържеш с телефонната централа.

Сега имах номер, на който да се обадя, но кой бях аз?

Снощи бях проверил Сакс в „Акюринт“, един от големите източници за намиране на информация. Ако някъде в света има някаква информация за теб в търговска или правителствена база данни, те я купуваха, събираха я и я качваха в сайта, така че да можеш да я потърсиш и намериш. Научиш ли да четеш тези доклади, няколко страници ще ти разкажат историята на нечий живот и ще ти разкрият доста тайни. Видях адреса на Сакс на дома в детството му и списъци на роднините, сътрудниците, колегите и съседите му, всеки, с когото живееше, както и телефонните им номера, историите на работните им места, криминални досиета и на повечето — номерата на социалното осигуряване.