Директивата [bg]

— Би ти спестило много време. Съжалявам за брат ти. И ти прощавам. Ти правеше онова, което трябваше. И е хубаво, че си се опитал и че имаш надежда.

— Исках да говоря с теб за всичко. Глупаво е, но се тревожех, че ще те разочаровам или ще те уплаша и прогоня. Имам предвид след всичко, което се случи, насилието с предишния ни шеф. Тогава нещата излязоха от контрол. Не бих искал никога да ме виждаш такъв. И не искам да съм такъв. Това не съм аз. По природа не съм такъв.

— Знам. Не ме плашиш, Майк. Само че следващия път ми разкажи всичко. Мога да го понеса. Това искам и съм го приела. Всичко в теб. Не е необходимо да ме предпазваш.

— Забелязах. Много си добра зад волана. Благодаря, че ме спаси.

— Не се тревожи за това. Съжалявам за баща си. Господи, дори не знам откъде да започна. Затова ли той се държи добре с теб напоследък?

— Сигурно. Разбрах, че става нещо. Това беше заблуда. Баща ти може най-после да си отдъхне, защото измисли как да ме унищожи.

— Извади късмет, че подписа предбрачния договор. Семейство Кларк са разорени.

Засмях се заедно с нея, притиснах я до себе си и притиснах устни до слепоочието й. Тя сложи ръка в моята.

— Е, какво мислиш? — попита Ани.

— Онова, което мисля, откакто те срещнах. Едва не го изтърсих в залата за конференции. Обичам те. Хайде да се оженим. Избягай с мен.

— Добре — отвърна тя.

Погледнах я.

— Благодаря. Тревожех се дали уговорката ни още важи. Не бързай. Радвам се, че говориш с мен.

— Не — възрази Ани. — Предлагам да тръгваме. Веднага. Ще отидем в планината, ще намерим къде да отседнем и сутринта ще потърсим някой мирови съдия или параклис.