Директивата [bg]

И натам се беше отправил Сакс. Идеално място да свърша първата си работа за моите нови престъпни съюзници.

Тротоарите и широките стълби на съдилищата бяха пълни с ченгета. Преброих четирима униформени военни полицаи, докато вървях, и кой знае колко още цивилни.

Сакс спря пред грозна сграда от седемдесетте години от бетон и черно стъкло — Федералният съд. Застана отпред и се загледа във входа, бръкнал с едната си ръка дълбоко в джоба си, а с другата чоплеше нещо на врата си. Бях на двайсетина крачки от него.

В същия миг телефонът ми иззвъня.

Сакс се обърна, когато натиснах бутона да го спра, и се престорих, че минавам случайно.

Беше номерът на Ани. Погледнах колко е часът. По дяволите. Ако не свършех бързо работата, щях да закъснея.

Сакс продължаваше да гледа втренчено сградата. Имаше такъв вид, сякаш щеше да се разплаче. Накрая си пое дълбоко дъх и се върна по пътя, по който беше дошъл. Мина покрай някакъв спортен бар, замисли се за миг и после се шмугна в мрака. Застанах на тротоара така, че да го виждам през вратата.

Телефонът ми отново иззвъня. Изтръпнах и погледнах екрана, очаквайки Ани, но беше Джак.

— Какво става?

— Къде си?

— На „Федералния триъгълник“. Намерих Сакс.

— Какво прави?

— Изпаднал е в депресия, сякаш днес е последният ден на лятната ваканция.

— Какво мислиш, че се готви да направи?

— Не знам… — Отново погледнах към сградата, към която Сакс се беше приближил и после се беше отдалечил. Не можах да повярвам как не се сетих по-рано. Това беше Федералният съд, където се помещаваше Главната прокуратура на окръга. — Главният прокурор.

— Мамка му — изруга Джак.

— Линч каза, че ще го остави на мира, освен ако не направи нещо необмислено.

— Доносничеството е доста необмислено, като се има предвид какво знаем за Линч. Не му позволявай да влезе там. Ще го убият. Току-що си уредих среща. Не съм далеч. Ще дойда.

Казах си, че върша добро дело. Може би Линч наблюдаваше мен и Сакс в момента. Ако видеше вътрешния си човек да влиза в Главната прокуратура, можеше да направи всичко. Имаше и друга причина, поради която трябваше да му попреча — ако Сакс проговореше, щях да загубя единствения ми лесен начин да се измъкна от бъркотията.

Сакс не си поръча нищо на бара. След пет минути се отказа и излезе на тротоара пред фонтаните на Паметника на военноморските сили. Погледна към съдилищата и после пак към колата си.

„Тръгвай си“ — опитах се да му внуша.

Той извади мобилния си телефон. Приближих се още.

Разговорът беше кратък, но успях да чуя края: „Влизам. На отсрещната страна на площада съм. Добре.“

Сакс се отправи към Съдебната палата.

Телефонът ми избръмча. Съобщение от Ани. „Къде си?“