Тя, която трябваше да умре [bg]

Чао, Чума, помисли си тя.

На нищо.

Защо не си могла да завършиш нищо?

Не е твоя работа, измърмори Лисбет.

Защото си спомних нещо.

Какво?

Стъпки, помисли си тя. Шепотът на баща им и собственото си колебание, неспособността си да проумее напълно какво става. И фигурата на сестра ѝ, която става от леглото и излиза от стаята заедно със свинята Зала.

Една гадост, отвърна тя.

Каква гадост?

Прииска ѝ се да удари лаптопа в стената. Вместо това попита:

Какви контакти имам в Москва?

Притеснявам се за теб, Оса. Забрави Русия. Отиди някъде далеч.

Стига, помисли си тя.

Какви контакти имаме в Москва?

Добри.

Кой може да постави IMSI прехващач на трудно място?

Чумата не отговори, поне не веднага.

След известно време обаче написа:

Катя Флип, например.

Кой е това?

Една откачалка, малко или много. Преди беше в Сялтай Болтай.

Което означава, че услугите ѝ са скъпи.

Може ли да се разчита на нея?

Зависи от цената.

Прати ми данните ѝ.

Тя затвори лаптопа и стана, за да се преоблече. Реши обаче, че черният костюм ще ѝ свърши работа и днес, въпреки че след вчерашния дъжд се беше измачкал, на десния ръкав имаше сиво петно, а и като цяло това, че спеше с него, не му се отразяваше много добре. Но каквото, такова. Днес не смяташе и да се гримира. Просто прокара ръка през косата си, излезе, качи се в асансьора и седна с една бира на бара на първия етаж.

Отвън се ширеше площад „Конс Нютоу“[13], а по небето се мяркаха мрачни облаци. Лисбет обаче не виждаше нищо от това. В мислите си все още се намираше на Тверской булевард, ръката ѝ се колебаеше, а спомените се превъртаха отново и отново пред очите ѝ. Не обръщаше внимание на нищо друго, докато нечий глас не ѝ зададе същия въпрос като Чумата.

– Are you okay?

Това я раздразни. На никого не му влизаше в работата и тя дори не вдигна глава. Видя само, че е получила нов есемес от Микаел.

Драган Армански се приведе към Микаел и прошепна с поверителен тон:

– Лисбет ми се обади пролетта, искаше да говоря със сдружението на собствениците и да се погрижа пред входа на Фискаргатан да бъдат поставени охранителни камери, което ми се стори като добра идея – каза той.

– И си го направил.

– Това не става току-така, Микаел. Нужно е разрешение от областната управа и какво ли още не. Но се получи, изготвих охранителна оценка, а комисар Бублански написа доклад.

– Хвала на него.

– И двамата се постарахме и още в началото на юли имах разрешение да пратя момчетата да инсталират две камери Нет68 с дистанционно управление и дори не е нужно да споменавам, че внимавахме с криптирането. Никой друг освен нас не би могъл да гледа записите. Предупредих хората си в центъра за наблюдение да следят какво се случва. Притеснявах се за Лисбет. С трахувах се, че ще тръгнат по дирите ѝ.