Тя, която трябваше да умре [bg]

Камила стисна зъби и усети вкус на желязо или кръв в устата.

– Опасявам се, че да – каза Богданов.

– Идиоти – изръмжа тя.

– Взели сме всички необходими мерки – продължи той още по-притеснено. – Засилихме нивото на защита, най-вече на айти системата, разбира се.

– Искаш да кажеш, че в момента се намираме в отбранителна позиция?

– Не, ни най-малко. П росто го споменавам.

– Погрижи се да я откриеш, по дяволите.

– Това не е толкова лесно, за жалост. Прегледахме записите от всички охранителни камери в района. Не я видяхме никъде, нито пък успяхме да се доберем до телефона или компютъра ѝ.

– Тогава претърсете хотелите. Обявете я за издирване. О бърнете всеки камък, който видите.

– Работим по въпроса и съм убеден, че ще я спипаме.

– Не подценявай вещицата.

– Не я подценявам нито за миг. Но мисля, че тя пропусна шанса си и ситуацията се разви в наша полза.

– Какви ги говориш, та тя знае къде живея!

Богданов се поколеба, търсейки правилните думи.

– В първия момент си решила, че Саландер ще те убие, нали така каза?

– Бях сигурна. Но очевидно е намислила нещо още по-лошо.

– Според мен грешиш.

– Какво имаш предвид?

– Мисля, че тя действително е искала да те застреля. Не виждам друго обяснение за атаката. Изкара акъла на Кузнецов, но с изключение на това... какво спечели? Нищо. Даже напротив, постави се в уязвима позиция.

– Значи твърдиш...

Тя се загледа през прозореца и се зачуди къде, по дяволите, са се дянали градинарите.

– Твърдя, че се е поколебала и не е могла да го направи. Че не е способна. Че в крайна сметка не е толкова силна.

– Приятна мисъл – каза Кира.

– И вярна. Иначе просто не се връзва.

Изведнъж тя се почувства малко по-добре.

– Освен това има хора, за които я е грижа – каза Кира.

– Има любовници.

– И Кале Блумквист – добави тя. – Преди всичко има своя Микаел Блумквист.