Брит-Мари беше тук [bg]

Брит-Мари не знае кога бракът им се изплъзна от ръцете ѝ. Кога се износи и надраска, независимо от всички поставки за чаши, които тя използваше. Едно време той я държеше за ръка, докато спяха, а тя сънуваше неговите мечти. Не че Брит-Мари си нямаше свои, но неговите бяха по-големи, а Брит-Мари се е научила, че на този свят винаги печелят хората с най-големите мечти. Така че тя си остана у дома няколко години, за да се грижи за децата му, без да мечтае за свои собствени. После остана у дома още няколко години, за да изгради представителен дом за кариерата му, без да мечтае за своя собствена. Сдоби се със съседи, които я наричаха „мрънкаща вещица“, когато се разтревожеше какво ще си помислят германците, ако във входа на блока има боклуци или на стълбите мирише на пица. Не се сдоби с приятелки, само с познати, най-често омъжени за бизнес партньорите на Кент. Една от тях веднъж предложи на Брит-Мари да ѝ помогне със съдовете след вечеря и взе, че подреди приборите в следния ред: ножове, лъжици, вилици. Брит-Мари я попита втрещено какво, за Бога, прави, а тя отвърна, сякаш всичко беше на шега, че „редът няма значение, нали?“. Двете вече не са познати. Кент каза, че Брит-Мари била социално некомпетентна, така че тя остана у дома още няколко години, за да може той да бъде социален и за двама им. Така няколкото години станаха много, а многото станаха всички. Годините така правят. Не че Брит-Мари сама избра да няма очаквания от живота, просто една сутрин се събуди и осъзна, че е твърде късно да си създава такива. Осъзна, че нищо няма да се получи.

Децата на Кент я харесваха, струва ѝ се, но децата стават възрастни, а възрастните наричат жени като Брит-Мари „мрънкащи вещици“. Понякога в блока се появяваха и други деца, а Брит-Мари можеше от време на време да им готви вечеря, когато са сами вкъщи. Но децата си имаха собствени майки и баби, които рано или късно се прибираха. После децата порастваха, а Брит-Мари се превръщаше в мрънкаща вещица. Кент казваше, че е социално некомпетентна, и тя прие, че сигурно е прав.

Затова накрая искаше просто един балкон и мъж, който не ходи с обувки за голф по паркета, от време на време слага ризата си в коша за пране и някой и друг път казва, че яденето е вкусно, без да се налага тя да го пита. Искаше дом. И деца, които макар да не са нейни, все пак идват на гости за Коледа. Или поне опитват да се преструват, че имат причина да не го правят. И правилно подредена кутия за прибори. Прозорци, през които да вижда света. Някого, на когото да му пука, че Брит-Мари е сресала косата си особено старателно. Или поне да се преструва, че му пука. Или поне да позволи на Брит-Мари да продължи да се преструва.