Брит-Мари беше тук [bg]

– Тя е тук! Закриха Пощата, нали се сещаш! – възкликва Някоя и отива зад бара, все още държейки бутилката водка.

Настава кратко мълчание. Откъм вратата се чува звън и чифт мръсни ботуши стъпват на неизмития под, нарушавайки тишината. Някоя се показва иззад бара и се провиква:

– Здрасти, Карл! Пакетът е у мен, чакай!

Брит-Мари се обръща и тежък удар по рамото едва не я събаря на земята. Тя поглежда нагоре и вижда гъста брада да я гледа изпод неоправдано мръсна шапка с козирка.

– Гледай къде ходиш – изръмжава нещо между шапката и брадата.

Брит-Мари, която всъщност стои на място, се чувства дълбоко объркана. Затова стиска здраво чантата си и отговаря:

– Ха.

– Ти налетя върху нея! – изсъсква Вега внезапно иззад гърба ѝ.

Това изобщо не се харесва на Брит-Мари. Обърква се, когато някой я защитава. Така става, когато човек не е свикнал на такова отношение.

Някоя се появява с пакета на Карл. Той поглежда раздразнено към Вега и враждебно към Брит-Мари. После кимва кисело на двамата мъже на масата в ъгъла. Те му кимват още по-кисело в отговор. Вратата иззвънява щастливо, когато Карл я затваря след себе си. Все пак не разбира какво се случва около нея.

Някой потупва окуражително Брит-Мари по рамото.

– Шит, не му обръщай внимание. Карл има такова, как се казва? Лимон в задника, нали се сещаш?

Брит-Мари като че ли не се сеща съвсем. Това, изглежда, не е от значение за Някоя.

– Той е сърдит, знаеш, на живота, вселената и всичко останало. Тукашните не харесват хората от големите градове, знаеш – казва тя на Брит-Мари и кимва към мъжете на масата, докато произнася „тукашните“.

Двамата си четат вестниците и си пият кафето, сякаш жените ги няма.

– Как е разбрал, че съм от голям град? – чуди се Брит-Мари.

Някоя върти очи. Брит-Мари не знае как да тълкува това, така че се заема да оцени петното от сос върху сакото си. Би предпочела да беше кръв, защото тя може да се изчисти с бикарбонат. Брит-Мари не знае как стоят нещата със соса за пица.

– Ела! Ще ти покажа развлекателния център, а? – виква Някоя и тръгва към вратата.

Брит-Мари поглежда към останалата част от помещението, която се простира встрани от пицарията/медицинския център/пощенския клон. Пълна е с рафтове и хранителни стоки. Все едно е магазин.

– Може ли да попитам дали това е магазин за хранителни стоки? – пита тя.

– Затвориха магазина, знаеш, правим каквото можем! – виква Някоя.

Брит-Мари наистина не смята, че това е особено хигиенично. Но после си спомня мръсните прозорци на развлекателния център.

– Мога ли да попитам дали тук предлагате „Факсин“? – пита тя.

– Не – казва Някоя, все едно не знае какво е „Факсин“.

Брит-Мари се усмихва търпеливо.

– Това е препарат за почистване на прозорци, разбирате ли.

Брит-Мари никога не е използвала друга марка, освен „Факсин“. Като дете видя реклама в сутрешния вестник на баща си. Една жена гледаше през чист прозорец, а отдолу пишеше „С „Факсин“ можеш да видиш света“. Брит-Мари обичаше тази снимка. Откакто порасна, тя цял живот лъска прозорците си с „Факсин“ всеки ден и никога не е имала проблем да види света. Просто светът не вижда нея.