Брит-Мари беше тук [bg]

– Каза да ти се обадя, ако имам въпроси за работата. Това е такъв въпрос. Не е хигиенично да има плъхове на работното място! – заявява Брит-Мари.

– О’кей, о’кей, о’кей, ще видя какво мога да направя – измърморва момичето, звучейки малко като човек, който бавно удря телефона в главата си.

Брит-Мари затваря. Оглежда се. Отвън топката се удря в стената, а в праха по пода има следи от плъхове. Затова Брит-Мари решава да направи това, което прави винаги в трудни ситуации: да почисти. Избърсва прозорците с парцал, поръсен с бикарбонат, и ги излъсква с вестник, напоен с оцет. Получава се почти толкова добре, колкото с „Факсин“, но чувството не е същото. Избърсва мивката с бикарбонат и вода, после измива пода във всички стаи, смесва бикарбонат и лимонов сок, за да почисти плочките и кранчетата в банята, а накрая смесва бикарбонат и паста за зъби, за да полира умивалника. След това поръсва бикарбонат в саксиите, защото иначе ще се появят охлюви.

Саксиите на пръв поглед съдържат само пръст, но цветята си почиват под повърхността и чакат пролетта. През зимата се иска увереност от страна на поливащия, който трябва да знае, че голата пръст всъщност крие голям потенциал. Брит-Мари вече не знае дали изпитва увереност, или просто се надява. Може би нито едно от двете.

Тапетите на развлекателния център наблюдават безразлично Брит-Мари и саксиите ѝ. Покрити са със снимки на хора и футболни топки. Футболните топки са навсякъде. Всеки път, когато види някоя от тях с периферното си зрение, Брит-Мари започва да търка малко по-силно с гъбата, но не пасивно-агресивно, естествено. Само внимателно и грижовно. Продължава да чисти, докато блъскането в стената престава, а децата и топката се прибират вкъщи. Едва когато слънцето залязва, Брит-Мари осъзнава, че само лампите в кухнята работят. Затова остава заседнала там, на малкия остров от изкуствена флуоресцентна светлина в развлекателния център, който скоро ще бъде закрит.