Брит-Мари беше тук [bg]

За всеки случай се отдалечава още повече от прозореца. Точно в дванайсет слага обяда си на масата до диваните. Макар че нито масата, нито обядът са особено представителни. За ядене има само пакет фъстъци от минибара в хотела и чаша вода, но все пак в дванайсет часа цивилизованите хора обядват, а ако Брит-Мари има някакво качество, то е, че е цивилизована. Слага кърпа на дивана, преди да седне, след което изсипва фъстъците в чиния и започва да ги яде с нож и вилица, което е точно толкова трудно, колкото звучи. Накрая измива чинията и почиства целия развлекателен център още веднъж, толкова старателно, че изразходва почти всичкия бикарбонат, който носи със себе си.

Към развлекателния център има малко перално помещение с пералня и сушилня. Брит-Мари почиства машините с последния останал бикарбонат, толкова предпазливо, колкото гладен човек на самотен остров използва последното си парче рибарско влакно. Не че Брит-Мари смята да пере, просто не може да понесе мисълта, че машините си стоят там мръсни. В едно ъгълче зад сушилнята намира чувал, пълен с бели тениски с номера. Футболни екипи, досеща се. Всички стени в развлекателния център са покрити със снимки на различни хора, облечени с такива тениски. Целите са в петна от трева, разбира се. Ако ще животът ѝ да зависи от това, Брит-Мари не може да проумее как някой може да реши да практикува спорт навън, когато носи бял екип. Варварство.

Взима мобилния си телефон и се обажда на момичето от Агенцията по заетостта, за да я пита дали би могла да очаква в магазина за хранителни стоки/пицарията/автосервиза/пощенския клон да се продава бикарбонат. Той е много ефективен срещу петна от трева. Момичето не вдига. Заета е със статистиките си, разбираемо е. Никого не го интересува, че Брит-Мари е на път да загине насред пустошта.