Мечтан любовник

— Да, бива си го.

Е, така поне щеше да има какво да прави. В края на краищата, мъжете се нуждаеха от три неща, за да бъдат щастливи — храна, секс и дистанционно. Засега Джулиън трябваше да се задоволи с две от тях.

— Е — каза Грейс и се запъти към стълбите. — Лека нощ.

Докато минаваше покрай него, той я докосна по ръката — съвсем леко, ала въпреки това допирът му й подейства като електричество.

Лицето му бе все така безизразно, ала в очите му горяха едва сдържани чувства. Страдание, нужда и най-вече самота — това прочете Грейс в погледа му.

Той не искаше тя да си тръгне.

Облизвайки внезапно пресъхналите си устни, Грейс каза нещо, което изненада и самата нея:

— Има още един телевизор в моята стая. Защо не гледаш него, докато аз поспя?

Джулиън се усмихна стеснително и я последва нагоре по стълбите, изумен колко добре го бе разбрала дори без думи. Смаян бе от това, че се съобразяваше с нежеланието му да остане сам, въпреки че си имаше свои собствени грижи.

Това го накара да я види в друга светлина. В гърдите му се надигна някакво странно чувство.

Възможно ли бе да е нежност?

И той не знаеше.

Тя го въведе в просторна спалня. Срещу огромното легло с балдахин в другия край на стаята имаше средно голям скрин, върху който бе поставено онова, което тя бе нарекла „телевизор“.

Под погледа на Грейс, Джулиън влезе в стаята и се зае да разглежда снимките по стените и върху скрина — снимки на родителите й, на бабите и дядовците й, на Селена и нея самата в колежа, както и една на кучето, което имаше като малка.

— Сама ли живееш? — попита той.

— Да — отвърна тя и отиде до люлеещия се дървен стол край леглото, върху чиято облегалка бе преметната нощницата й.

Вдигна я и погледна към Джулиън и зелената хавлия, която псе още обгръщаше стройните му хълбоци. Не можеше да го пусне в леглото си, облечен по този начин.

„Разбира се, че можеш.“

„Не, не мога.“

„Моля те!“

„Тихо, вътрешен глас, остави ме да помисля.“

Пижамите на баща й все още бяха в стаята на родителите й, където тя грижливо пазеше всичките им вещи. С тези рамене, горнищата нямаше да му станат, но долнищата бяха с ластик и дори да бяха къси, поне нямаше да му падат.

— Почакай тук — каза тя. — Ей сега се връщам.

След като Грейс изскочи от стаята, Джулиън се приближи до големите прозорци, дръпна белите дантелени завеси и се загледа в подобните на кутии неща, които минаваха покрай къщата, издавайки странни, бръмчащи звуци, които прииждаха и се оттегляха на вълни. Светлини огряваха улицата и другите сгради, почти като факлите в родината му, преди много, много години.

Колко необикновен бе този свят. Странно подобен на неговия и въпреки това — така различен.

Джулиън се опита да свърже гледката с думите, които бе чувал през десетилетията, без да ги разбира. Думи като „телевизия“ и „електрическа крушка“.