Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
По стеснителното му, полусърдито изражение, Грейс разбра, че не обича да моли за нищо.
И тогава я осени внезапна мисъл — ако всичко това бе така объркващо и трудно за нея, как ли се чувстваше той, за Бога? Да бъде изтръгнат оттам, където живееше, и катапултиран в нейния свят? Трябва да бе ужасно.
— Разбира се — каза Грейс и като му даде знак да я последва, прекоси късия коридор, отвеждащ в задната част на къщата. — Кухнята е ето тук.
Тя отвори хладилника и му позволи да надникне вътре.
— Какво ти се яде?
Вместо да погледне в хладилника, Джулиън остана на около три крачки от него.
— Има ли още от пицата?
— От пицата? — слисано повтори Грейс.
„Откъде знаеше за нея?“
Той сви рамене.
— Стори ми се, че доста ти хареса, докато я ядеше.
Грейс цялата пламна, припомняйки си своята шега от по-рано. Селена за кой ли път бе подметнала нещо за това, че храната е заместител на секса и Грейс бе симулирала оргазъм, докато се наслаждаваше на последното парче.
— Чул си ни?
— Любовният роб чува всичко, казано в близост до книгата — тихо отвърна Джулиън с непроницаемо изражение.
Грейс имаше чувството, че ако бузите й се нажежат още малко, нищо чудно да експлодират.
— Пицата свърши — изрече тя на един дъх; идваше й да си пъхне главата в хладилника, за да я охлади поне малко. — За сметка на това имам пиле с макарони.
— И вино?
Тя кимна.
— Това е приемливо.
Властният му тон я изпълни с негодувание. Беше тон от типа „пещерен човек“, който сякаш казваше „Аз съм мъжът, кукло, така че давай яденето насам“ и от който кръвта й винаги кипваше.
— Виж какво, приятел, не съм ти слугиня. Още една такава изцепка и ще вечеряш с „Алпо“8.
Едната му вежда подскочи.
— „Алпо“?
— Няма значение.
Все още сърдита, Грейс извади пилето с макарони и се приготви да го метне в микровълновата фурна.
Джулиън се настани на масата с все същата аура на мъжко превъзходство, която сериозно й лазеше по нервите. Макар да й се щеше наистина да има консерва „Алпо“, тя си заповяда да изсипе щедра порция макарони в една купичка.
— И откога си затворен в книгата? От Средновековието?
Защото точно така се държеше.
Джулиън продължи да седи като статуя. По лицето му не се четяха никакви емоции. Ако не знаеше, че не е така, Грейс можеше да го вземе за робот.
— За последно ме призоваха през 1895 г.
— Я стига! — Грейс, която тъкмо поставяше купичката в микровълновата, зяпна насреща му. — 1895 г.? Сериозно?
Той кимна.
— А кога те затвориха в книгата за първи път?
Яростта, която пробяга по лицето му, бе толкова необуздана, че Грейс се сепна.
— През 149 г. пр.Хр. по вашия календар.
Грейс се ококори.
— Сто четиридесет и девета година преди Христа? Всемогъщи Боже! Значи като призовах Джулиън Македонски, ти наистина си от Македония. От онази Македония.
Джулиън кимна рязко.
Докато Грейс затваряше вратичката на микровълновата и натискаше копчето, в главата й препускаха безброй мисли. Не беше възможно. Нямаше как да е възможно!
— Как се оказа затворен в книгата? Искам да кажа, древните гърци не са имали книги, нали така?
— Първоначално бях заробен в пергаментов свитък, който по-късно беше подвързан по този начин, за да бъде съхранен — мрачно обясни Джулиън с все същото непроницаемо изражение. — А ме проклеха, защото превзех Александрия.
Грейс се намръщи. В това нямаше никакъв смисъл… не че нещо в цялата тази история имаше кой знае какъв смисъл.
— Защо превземането на някакъв си град…
— Александрия не беше град, а една от девиците на Приап9.
Грейс настръхна при тези думи и при мисълта за това по какъв начин „превземането“ на една жена може да осъди някого на вечно пленничество.
— Изнасилил си девица?
— Не съм я изнасилил — отвърна Джулиън, срещайки решително погледа й. — Уверявам те, че беше по взаимно съгласие.
Добре, май бе докоснала някакво болно място. Виждаше го съвсем ясно в леденото му държание. Очевидно не обичаше да говори за миналото си. Явно щеше да й се наложи да внимава малко повече с въпросите.
Джулиън чу странно позвъняване и видя как Грейс дръпна някаква дръжка и отвори черната кутия, в която бе пъхнала храната му.
8
Алпо — американска марка храна за кучета. — Б.пр.
9
Приап — второстепенен древногръцки бог на плодородието, покровител на домашния добитък, овошките и мъжките гениталии, известен най-вече с огромната си постоянна ерекция. — Б.пр.