Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
За първи път, откакто бе малко дете, почувства, че се бои. Не харесваше промените, които виждаше, и бързината, с която те бяха завзели този свят.
Какво ли щеше да открие следващия път, когато го призовяха?
Колко по-различно можеше да стане всичко?
Изведнъж му хрумна още по-ужасяваща мисъл — ами ако никога вече не го призовяха?
Той преглътна мъчително. Какво ли би било завинаги да остане в плен на книгата? Буден и съвсем сам. Да усеща как тягостният мрак се стяга около него като обръч, който му отнема дъха и го изпълва с раздираща болка.
Никога вече да не бъде човек от плът и кръв? Никога вече да не размени дори дума с някого, нито да го докосне?
Сега хората имаха нещо, наречено „компютър“. Джулиън бе чувал собственика на магазина да говори за това с много от купувачите си и един от тях бе подхвърлил, че някой ден, навярно съвсем скоро, компютърът щял напълно да измести книгите.
Какво щеше да се случи с него тогава?
Облечена в розовата тениска, с която спеше, Грейс поспря пред тоалетката в стаята на родителите й. Там, в кристалния съд, където бе поставила венчалните им халки в деня след погребението, видя да проблясва половинкаратовият диамант.
Гърлото й се сви от мъка и тя с усилие преглътна сълзите, които напираха в очите й.
Беше едва на двайсет и четири години и достатъчно арогантна, за да смята, че е напълно пораснала и може да се справи с всичко, което животът й поднесе. Вярваше, че нищо не може да я сломи. И тогава светът бе рухнал около нея.
Смъртта им й отне всичко, което някога имаше. Само за миг тя изгуби сигурността, вярата, чувството си за справедливост и най-вече — тяхната всеотдайна обич и емоционална подкрепа.
Въпреки младежката си самоувереност, се бе оказало, че не е готова да бъде захвърлена на произвола на съдбата без абсолютно никакви роднини.
И макар че оттогава бяха минали пет години, тя все още страдаше за тях. Дълбоко. Онази мисъл, че е по-добре да си обичал и изгубил, отколкото никога да не си обичал, беше пълна глупост. Нямаше нищо по-ужасно от това да имаш в живота си някой, който те обича и държи на теб, и да го изгубиш в нелепа катастрофа.
Неспособна да приеме смъртта им, Грейс запечата стаята в деня след погребението, оставяйки всичко така, както бе приживе.
Тя отвори чекмеджето, където баща й държеше пижамите си, и преглътна мъчително. Никой не ги бе докосвал от онзи следобед, когато с майка й ги сгънаха и заедно ги подредиха в чекмеджето.
Прекрасно си спомняше смеха на майка си и начина, по който тя се шегуваше със старомодното предпочитание на баща й към бархетни пижами.
А най-лошото бе, че прекрасно помнеше любовта им един към друг.
Какво ли не би дала, за да открие съвършения партньор, така, както бе станало с родителите й. Когато загинаха, те бяха женени от двайсет и пет години и все още бяха така влюбени, както в деня, когато се бяха запознали.
Грейс не помнеше дори един ден от живота си, в който майка й да не се е усмихвала на нежните закачки на баща й. Където и да отидеха, двамата се държаха за ръце като тийнейджъри и тайничко си разменяха бързи целувки, когато мислеха, че никой не ги гледа.
Ала Грейс ги виждаше.
И не бе забравила.
Тя също искаше такава любов. Ала по някаква причина така и не бе открила мъжа, от когото дъхът й да спира. Онзи, от който да й се завие свят, а сърцето й да забие учестено.
— О, мамо — прошепна тя, копнеейки родителите й да не бяха загинали в онази нощ.
Копнеейки…
И тя не знаеше за какво. Искаше нещо, което да я накара да очаква бъдещето с желание. Нещо, което да я прави щастлива така, както баща й правеше майка й щастлива.
Прехапвайки устни, Грейс извади синьо-бяло карирано долнище от чекмеджето и изскочи от стаята.
— Ето — каза тя и го подхвърли на Джулиън, след което изтича в банята, намираща се в средата на коридора.
Не искаше той да види сълзите й. Никога вече нямаше да покаже уязвимостта си пред някой мъж.
Джулиън нахлузи долнището и тръгна след Грейс, която се бе втурнала в съседната стая, затръшвайки вратата след себе си.
— Грейс?
Той предпазливо побутна вратата и се вцепени, когато я видя да ридае. Намираха се в тоалетно помещение с два вградени умивалника, пред които имаше бял плот. Грейс стоеше до него, притиснала хавлия до устата си, за да заглуши хлиповете, които я разтърсваха.