Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
— Добре тогава, какво ще кажеш да посветим това прераждане на теб?
Джулиън вдигна поглед от храната с внезапно пробуден интерес.
— Аз ще се погрижа за твоите забавления — продължи Грейс. — Пожелаеш ли нещо — ще го направим. Поискаш ли да видиш нещо — ще го видиш.
Джулиън отпи глътка вино, а ъгълчетата на устата му се извиха в суховата усмивка.
— Съблечи си блузата — каза той.
— Моля?
Джулиън остави чашата настрани и впери жарък, сладострастен поглед в Грейс.
— Каза, че пожелая ли нещо, ще го направим и поискам ли да видя нещо, ще го видя. Е, искам да видя голите ти гърди и да прокарам език…
— Я по-полека, здравеняко! — прекъсна го Грейс с пламнали бузи и нагорещено до разтопяване тяло. — Мисля, че трябва да въведем няколко правила, докато си тук. Правило номер едно — няма да има нищо такова.
— И защо не?
„Да“, поиска да узнае тялото й, наполовина умолително, наполовина сърдито. „Защо не?“
— Защото аз не съм някоя улична котка, навирила опашка в очакване най-близкият котарак да й го сложи и да се омете.
4
Джулиън повдигна вежди при това напълно неочаквано и доста вулгарно сравнение. Ала по-изненадваща и от думите й беше горчивината, промъкнала се в гласа й. Явно някога някой се бе отнесъл много зле с нея. Нищо чудно, че се дърпаше от него.
За миг си представи лицето на Пенелопа и усети как сърцето му се свива от толкова остра болка, че само суровото воинско обучение го възпря да не потръпне.
Колко много вина тежеше на плещите му. Грехове така страшни, че дори две хиляди години не стигаха, за да бъдат изкупени.
Той не само се беше родил като копеле — бруталният живот на отчаяние и предателство наистина го бе превърнал в такова.
Джулиън затвори очи и се насили да прогони тези мисли. Онова беше стара история и то буквално, а това бе настоящето. Грейс беше настоящето.
И той беше тук заради нея.
Сега вече разбираше какво бе имала предвид Селена, когато му бе разказвала за приятелката си. Ето защо бе тук — за да покаже на Грейс, че сексът може да носи удоволствие.
Никога досега не му се беше случвало нещо подобно.
Докато гледаше Грейс, по устните му пробяга усмивка. За първи път в живота си щеше да му се наложи да убеждава някоя жена да му се отдаде. Досега никоя не бе отказвала дара на тялото му.
А с нейната съобразителност и упоритост, да вкара Грейс в леглото щеше да бъде такова предизвикателство, каквото и да надхитри римската армия.
О, да, това щеше да му хареса.
Точно както щеше да му хареса и тя. Всеки прекрасен, изпъстрен с лунички сантиметър от тялото й.
Грейс преглътна при вида на първата искрена усмивка, появила се на лицето му. Усмивка, която смекчи чертите му и му придаде още по-неустоим вид.
Какво ли се въртеше в главата му?
За кой ли път Грейс усети, че се изчервява, този път — заради грубите си думи. Не бе имала намерение да ги остави да й се изплъзнат. Изобщо не беше в неин стил да разкрива мислите си пред когото и да било, още по-малко пък — пред някой непознат.
Ала в този мъж имаше нещо така завладяващо. Нещо, което я докосваше по един много смущаващ начин. Може би се дължеше на едва скритата болка, която проблясваше в очите му всеки път, когато непроницаемата му маска се пропукаше за миг. Или пък след години, прекарани в изучаване на психология, тя просто не бе в състояние да понесе присъствието на една толкова изстрадала душа в къщата си, без да се опита да й помогне.
Самата Грейс не знаеше.
Големият часовник в коридора на горния етаж удари веднъж.
— Мили Боже! — възкликна Грейс, смаяна, че бе толкова късно. — В шест часа трябва да ставам за работа.
— Ще си лягаш? За да спиш?
Ако настроението му не бе толкова мрачно, изумлението, изписало се по лицето му, навярно щеше да я разсмее.
— Няма как.
Джулиън сбърчи вежди, сякаш… от болка?
— Нещо не е наред ли? — попита Грейс, но той само поклати глава. — Добре тогава. Ще ти покажа къде ще спиш и…
— Не ми се спи.
Думите му я сепнаха.
— Моля?
Джулиън я погледна, неспособен да изрази с думи онова, което изпитваше. Толкова дълго бе прекарал заробен в книгата, че единственото, което искаше сега, бе да тича и да скача. Да направи нещо, с което да отпразнува новополучената свобода да се движи.