Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
Тя се доближи до масата и седна насреща му.
— Знаеш ли какво, след като твърдиш, че разполагаме с цял месец заедно, защо не се опитаме да го направим по-приятен, като си поговорим?
Джулиън я погледна учудено. Дори не помнеше кога за последен път някой бе разговарял с него, освен, за да го насърчи или да му предложи някой нов начин да увеличи удоволствието, което даряваше.
Или пък за да го повика обратно в леглото.
Още съвсем млад бе научил, че от него жените искат само едно — да почувстват някоя част от тялото му дълбоко в себе си.
С тази мисъл той бавно плъзна поглед по жената пред себе си, задържайки го върху гърдите й, които бързо се втвърдиха.
Възмутена, Грейс скръсти ръце пред себе си и зачака той да вдигне очи към лицето й.
Джулиън едва не се разсмя. Едва.
— Знаеш ли какво — отвърна той, използвайки нейните думи. — Има много по-забавни неща, които мога да направя с езика си, вместо да говоря… като например да го прокарам по голите ти гърди и вдлъбнатината на шията ти. — При тези думи той сведе поглед към масата, там, където бе скутът й. — Да не говорим пък за останалите места, които може да докосне.
За миг Грейс бе като поразена. После я напуши смях.
Който бе изместен от пареща възбуда.
В качеството си на терапевт беше чувала далеч по-неприлични неща, напомни си тя.
Да, ала не и изречени от уста, с която тя самата искаше да прави много повече от това да разговаря.
— Прав си, има много други неща, които могат да се правят с един език… като например да бъде отрязан — каза тя и със задоволство видя изненадата, припламнала в очите му. — Само че аз съм жена, която обича да говори, а ти си тук, за да се погрижиш за моето удоволствие, не е ли така?
Джулиън се напрегна едва забележимо, сякаш искаше да се съпротивлява срещу ролята си.
— Така е.
— В такъв случай, кажи ми какво правиш, докато си в книгата.
Погледът му се впи в нейния с жарка настойчивост, която Грейс сметна за смущаваща, интригуваща и малко плашеща.
— То е като да бъдеш затворен в саркофаг — тихо отговори Джулиън. — Чувам гласове, но не виждам абсолютно нищо, нито дори лъч светлина. Просто си стоя там вътре, неспособен да помръдна. Чакам. Слушам.
Грейс усети, че я побиват тръпки. Спомни си как преди много години, без да иска, се беше заключила в работилницата на баща си. Не виждаше нищо, не можеше да излезе. Ужасена, тя не успяваше да си поеме дъх, от паниката й се зави свят. Тя се разкрещя и заблъска по вратата, докато не си разрани ръката.
Най-сетне майка й я чу и я пусна да излезе.
Заради тази случка Грейс и до ден-днешен страдаше от лека форма на клаустрофобия. Не можеше дори да си представи какво е да прекараш векове в подобно място.
— Колко ужасно! — прошепна тя.
— Свиква се. С времето.
— Наистина?
Без сама да знае защо, Грейс си помисли, че силно се съмнява.
Когато майка й я пусна навън, откри, че е стояла вътре само половин час, ала той й се бе сторил същинска вечност. Какво ли бе наистина да прекараш цяла вечност по този начин?
— Опитвал ли си да избягаш?
Погледът му бе по-красноречив от всякакви думи.
— Какво стана? — попита тя.
— Провалих се, както можеш да се досетиш.
На Грейс ужасно й дожаля за него. Две хиляди години, затворен в непрогледна гробница. Цяло чудо бе, че не беше полудял. Че изобщо бе в състояние да седи тук и да разговаря с нея.
Нищо чудно, че бе поискал нещо за хапване. Подобна сетивна депривация10 бе истинско нечовешко мъчение.
В този миг Грейс разбра, че щеше да му помогне. Не знаеше как, но все трябваше да съществува начин да го избавят от затвора му.
— Ами ако измислим как да те освободим?
— Уверявам те, че е невъзможно.
— Фаталист, а?
Джулиън й хвърли насмешлив поглед.
— Две хиляди години, прекарани в плен, могат да превърнат всекиго във фаталист.
Грейс го загледа как се храни, а в главата й запрепускаха безброй мисли. Оптимистът у нея отказваше да приеме неговия песимизъм, така, както терапевтът у нея настояваше да му помогне. Беше се заклела да облекчава чуждото страдание, когато може, а тя вземаше обещанията си много сериозно.
Има ли желание, има и начин.
И каквото ще да става, тя възнамеряваше да го открие.
А междувременно Грейс реши да направи за Джулиън нещо, което едва ли някой бе правил досега — щеше да се погрижи той да си прекара добре в Ню Орлиънс. Другите жени може и да го бяха държали затворен в спалнята, ала тя нямаше намерение да заробва никого.
10
Състояние на лишеност от основни потребности. — Б.р.