Забранени нощи
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Забранени нощи». Краткое содержание книги:
Ако Ванда знаеше кой – или по-точно какво – всъщност е Фил, то непременно щеше да се замисли дали наистина е толкова привлечена от него, защото истинската му природа е далеч по-дива от всичко, което си е представяла. Той е преборил звяра вътре в себе си, така че е най-подходящият човек, който да помогне на Ванда с гнева й... само ако успее някак да запази самообладание, когато тя го подлудява от страст.
В навечерието на настъпващата вампирска война и въпреки несигурността на утрешния ден, Ванда и Фил ще трябва да намерят общ език и да се преборят с призраците от миналото си, ако искат да изживеят своите забранени нощи.
Щом Фил скочи на крака и вдигна сребърната верига, Хюго се телепортира заедно с Макс. Фил прибра веригата в джоба на панталоните си и вампирките се приближиха.
— Беше невероятен — доближи се едно от момичетата.
— Трябва да заявя — Кора Лий обви ръка около неговата, — никога не съм виждала подобна бурна и мъжествена демонстрация.
— Шоуто приключи — измърмори Ванда.
Очите на Фил заблестяха от веселие, когато се наведе да вземе камата на Макс.
— Може да искате да се отдръпнете, дами. Това е опасно оръжие.
Въздишайки, жените отстъпиха назад.
Фил се съсредоточи върху Ванда.
— Мога ли да поговоря с теб насаме?
— Аз… предполагам.
Тя се обърна сковано и го поведе към офиса си. Нервите й се изопнаха от мисълта отново да бъде сама с него. Но трябваше да го направи. Трябваше да се извини за това, че в миналото му бе причинила толкова много болка.
Когато той влезе в офиса й, тя го изгледа за кратко, после затвори вратата.
— Благодаря ти, че ни защити.
— Пак заповядай. — Той остави камата на бюрото й.
— Поне Макс не донесе проклетата змия.
Фил се обърна да я погледне.
— Змия?
— Почти петметров питон. Макс танцува с нея. Или поне се опитва. Змията имаше други планове.
Тя пое дълбоко въздух. Слава на бога, че Фил не бе вампир и не можеше да чуе как сърцето й бие. В него имаше нещо и очевидно тя не бе единствената, която го усещаше. Всички жени реагираха на присъствието му и това я караше да развие странно чувство за собственост.
Той й влияеше още от самото начало. На деветнадесет беше слаб и висок, но въпреки това излъчваше земен сексапил, който й въздействаше. Сега, когато бе на двадесет и седем, бе изпълнил високата си фигура с мускули и излъчване на мъжка сила. Всяко нервно окончание в тялото й усещаше присъствието му и бе привлечено от него или гореше за него.
Сигурно полудяваше. Не бе ли изпитала достатъчно болка през живота си? Щеше да се извини и да го остави. Тя пое дълбоко въздух и срещна неподвижния му поглед.
Той пристъпи към нея.
— Трябва да се извиня.
Тя примигна. Той бе откраднал думите от устата й.
— Но…
Фил вдигна ръка, за да я спре.
— Трябва да кажа това. Бях на тротоара и чаках таксито ми да дойде, когато осъзнах, че съм лицемер. Пожелах да ти помогна да се справиш с гнева си, но не се справих с моя собствен. Бях груб…
— Но ти имаш цялото право да ми бъдеш ядосан. Аз те тормозех, направих те нещастен. Не трябваше да се отнасям така с теб.
Очите му станаха по-меки.
— Можех да страдам от много по-лоши неща от това една красива жена да флиртува с мен.
Синевата в погледа му накара гърдите й да се стегнат, сякаш й бе трудно да диша.
— Много си мил, но аз не го заслужавам. Беше прав. Аз бях отегчена, а ти изглеждаше като безопасно развлечение. Наистина съжалявам.
— Аз също съжалявам. Връщах се в клуба, да се извиня, когато се появи Макс.
Тя си припомни странното предупреждение на охранителя си.
— Чух, че си реагирал много бързо.
— Работя за МакКей дълго време, затова съм научил няколко трика. — Той докосна джоба си. — Като това да нося сребърна верига с мен. Това е единственият начин да спреш един вампир да не ти избяга. — Фил наклони глава. — Имаш ли някаква охрана?
— Разбира се. Имам Хюго.
— Имам предвид извън клуба. Кой те пази, докато спиш?
Тя сви рамене.
— Заедно с Памела и Кора Лий си делим един апартамент, а сградата има наистина добра охрана. Никога не пускат някой в близост до апартамента ни през деня. Официално сме вписани като почиващи си през деня.
Той поклати глава.
— Това не е достатъчно. Може би трябва да се преместиш обратно в къщата на Роман, докато…
— Не! — Ванда вдигна и двете си ръце, сякаш да се предпази от зло. — Няма да се откажа от независимостта си. Направих го веднъж и ми отне повече от петдесет години да си я върна обратно.
Очите му се присвиха.
— Защо си се присъединила към харема?
По дяволите, сега каза прекалено много.
— Това е древна история. Забрави го.
Изражението на лицето му й даде да разбере, че той няма да забрави нищо.
— Не мисля, че това бе последният път, когато ще видиш Макс.
— Не може да ме притеснява, докато спя. Той е точно толкова мъртъв през деня, колкото съм и аз.
Фил й се намръщи.