Забранени нощи
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Забранени нощи». Краткое содержание книги:
Ако Ванда знаеше кой – или по-точно какво – всъщност е Фил, то непременно щеше да се замисли дали наистина е толкова привлечена от него, защото истинската му природа е далеч по-дива от всичко, което си е представяла. Той е преборил звяра вътре в себе си, така че е най-подходящият човек, който да помогне на Ванда с гнева й... само ако успее някак да запази самообладание, когато тя го подлудява от страст.
В навечерието на настъпващата вампирска война и въпреки несигурността на утрешния ден, Ванда и Фил ще трябва да намерят общ език и да се преборят с призраците от миналото си, ако искат да изживеят своите забранени нощи.
— Да. Паркирана е в другия край на улицата.
— О, благодаря ти. — Ванда заобиколи бюрото и се приближи към него. — Много мило от твоя страна — измърмори тя.
— Пак заповядай. — Той пусна ключовете в протегнатата й ръка. — Сега, относно наставничеството ми…
Ръката й се сви в юмрук около ключовете.
— Няма такова. Не можете да ме принудите да присъствам.
— Мисля, че можем. Това беше решението на съда. Ако искаш делата срещу теб да бъдат прекратени, трябва да се подчиниш.
Тя хвърли ключовете на бюрото.
— Изглеждам ли ти от типа хора, които се подчиняват? Само страхливците и тренираните маймуни се подчиняват. Аз съм свободен дух. Никой няма да ми казва какво да правя.
Фил не можеше да потисне усмивката си. Думите на Ванда бяха почти идентични с речта, която беше изнесъл пред баща си преди девет години, преди да напусне Монтана.
— Тогава какво мислиш да правиш с проблема си с гнева?
— Нямам проблем с гнева! — извика тя. Простенвайки, тя сложи ръка на челото си. — Защо хората не спрат да ме карат да правя неща против волята си?
— Повярвай ми, разбирам те. — Бащата на Фил се бе опитал да му наложи предварително планирания му живот. На осемнадесетгодишна възраст той не бе имал зрелостта или силата да се пребори с баща си. Просто си тръгна. Тогава баща му го бе осъдил на изгнание от глутницата. — Нещата невинаги се нареждат така, както желаем. И е много обезсърчаващо, когато не можеш да направиш нищо, за да промениш това.
Ванда му се намръщи.
— Съчувстваш ми само за да се съглася на програмата ли?
— Казвам, че ако желаеш да говориш, аз ще те изслушам.
Лицето й стана бледо и тя затегна камшика около кръста си с нервно движение.
— Защо да вярвам, че те е грижа? Не си си правил труда да ме видиш от три години.
Тя е броила годините? Фил преглътна тежко. Ами ако беше преценил нещата грешно? Беше сигурен, че Ванда го смяташе просто за играчка, с която да прогони скуката. Мили боже, ами ако тя наистина бе държала на него? Не, това трябваше да е повече от забавлението и игрите й.
— Не осъзнавах, че си искала да ме видиш.
Тя приви очи.
— Какво, да не би да чакаш гравирана покана?
— Ти отвори мъжки стриптийз клуб, Ванда. Всяка нощ си заобиколена от мъже на разположение. Почти голи вампири. — Фил хвърли прашката на бюрото й. — Наистина не съм мислил, че ще ти липсва компания.
Тя вдигна брадичката си.
— Имам цялата компания, която ми е нужна.
Той стисна зъби.
— Добре.
— Извини ме, че си мислех, че може да искаш да поддържаме връзка. Мислех, че сме приятели.
— Никога не сме били приятели.
Тя ахна.
— Как можеш да кажеш това? Ние… ние разговаряхме.
— Ти ме предизвикваше.
Ванда се наежи.
— Бях мила с теб.
Той пристъпи към нея.
— Ти бе отегчена и ме тормозеше за забавление.
— Не бъди глупав. Беше просто малко невино флиртуване.
— Беше си чисто мъчение. — Фил направи още една крачка към нея. — Ненавиждах го. Всеки път, когато ме докоснеше, исках да разкъсам малкия ти гащеризон и да те накарам да мъркаш.
Устата й остана отворена, след това рязко се затвори. Бузите й почервеняха.
— Тогава защо не го направи? Защо остави едно глупаво правило да те спре? Иън не позволи на никой да го спре да тръгне след Тони.
Той сграбчи раменете й толкова бързо, че тя ахна.
— Щях да те взема на мига, ако мислех, че наистина го искаш.
Бузите й станаха още по-червени.
— Откъде може да знаеш, какво съм искала наистина?
Фил се приближи още повече.
— Още от началото те прозрях. Ти си човек, който обича да дразни. Харесва ти да възбуждаш един мъж, а след това да го оставиш да въздиша по теб. Наслаждаваше се да ме наблюдаваш как страдам.
— Това не е истина. Аз… аз наистина те харесвах.
Тя трепна, сякаш бе признала повече, отколкото желаеше.
Той потърка нос в бузата й и прошепна в ухото й:
— Докажи го.
Ванда се разтрепери в ръцете му. Фил можеше да усети дъха й, излизащ забързано срещу кожата му.
Той приближи устата си до нейната.
— Покажи ми.
С тих вик, тя извърна главата си настрани от него.
Мамка му! Бил е прав. Не е бил нищо повече от една игра за нея. Свали ръцете си от раменете й.
— Признай си. Флиртува с мен, защото беше отегчена, а аз бях безопасен. Отчаяно се нуждаех от работата, затова щях да спазвам правилата, без значение колко ме измъчваше.