Забранени нощи
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Забранени нощи». Краткое содержание книги:
Ако Ванда знаеше кой – или по-точно какво – всъщност е Фил, то непременно щеше да се замисли дали наистина е толкова привлечена от него, защото истинската му природа е далеч по-дива от всичко, което си е представяла. Той е преборил звяра вътре в себе си, така че е най-подходящият човек, който да помогне на Ванда с гнева й... само ако успее някак да запази самообладание, когато тя го подлудява от страст.
В навечерието на настъпващата вампирска война и въпреки несигурността на утрешния ден, Ванда и Фил ще трябва да намерят общ език и да се преборят с призраците от миналото си, ако искат да изживеят своите забранени нощи.
И Макс щеше да има възможност да я убие.
Фил облече униформата си, изтича в оръжейната и набра Роматех на мобилния си. Джак отговори.
Той бързо обясни положението, докато се въоръжаваше с няколко ножа и автоматичен пистолет, зареден със сребърни куршуми.
— Мисля, че си прав да се притесняваш — каза Джак. — Иди и я провери. Имам Лара, която ще заеме мястото ти в къщата.
Двадесет минути по-късно Фил спря на паркинга в близост до апартамента на Ванда и хукна към сградата й, докато слънцето изгряваше. Мамка му. Беше закъснял.
Притича до фоайето и спря при бюрото на охраната. Униформеният пазач се бе излегнал в стола си, тялото му бе отпуснато, а очите затворени.
Фил провери пулса на пазача. Все още беше жив. Нямаше признаци на нараняване. Изглеждаше дълбоко заспал, а това можеше да е резултат от контрол над съзнанието му от някой вампир. Макс го беше изпреварил.
Фил крачеше из асансьора, докато той бавно се изкачваше до десетия етаж. Как можеше да е толкова невнимателен? Не трябваше да спи в къщата. Трябваше да застане на пост пред вратата на Ванда. Изобщо не биваше да я оставя сама.
Остави страстта му да я подплаши. Какъв глупак беше само. Ако всичко, което изпитваше към нея, бе само страст, сега нямаше да е толкова обезумял. Ръцете му се свиха в юмруци. Ако Макс я бе наранил…
Вратата на асансьора се отвори и той се спусна към вратата на апартамента на Ванда. Тя бе заключена, но това не би спряло Макс да се телепортира вътре.
Фил ритна вратата. Вътрешността бе напълно тъмна — всички прозорци бяха покрити с дебели алуминиеви щори. Той включи една от лампите, почти очаквайки да види кървави петна и купчини пръст от мъртви вампири.
Стаята бе чиста. Нямаше пепел. Но беше прекалено рано да се чувства успокоен.
Той отвори една врата и светна лампата. Кора Лий и Памела Смайти-Уортинг лежаха в две големи легла, неподвижни в мъртвешкия си сън. Нямаше признаци на борба. Жените бяха добре завити, ръцете им бяха сключени, лицата спокойни. Трябва да са заспали, без да знаят, че Макс се бе прокраднал в апартамента.
Фил се върна във всекидневната. На килима имаше странна следа, сякаш някой бе минал, криволичейки с прахосмукачката. Пътеката водеше право към една врата, която бе леко открехната.
Макс не беше дошъл сам.
Фил извади един нож от калъфа на глезена си, после бавно отвори вратата широко. Светлината от всекидневната нахлу в спалнята, осветявайки леглото на Ванда. Кожата му изстина мигновено.
Петметровият питон на Макс бавно се увиваше около неподвижното тяло на Ванда.
Глава 5
Тази вечер след залез-слънце, сърцето на Ванда подскочи в гърдите й, връщайки я към живота. Ярка светлина падаше върху очите й и сърцето й подскочи отново, но този път от тревога. Не бе оставила лампите в стаята си светнати. И какво бе това тежко нещо върху кръста й?
Тя погледна настрани и издаде странно звучащ писък.
Фил се събуди мигновено.
— Какво има?
За секунда той бе застанал на колене до нея с нож в ръка.
— Фил! — Ванда се премести към края на леглото. — Какво правиш тук?
— Извинявай. Не исках да те изплаша. — Той прибра ножа в канията под панталона си. Беше облечен в обичайната си униформа, но без обувки. — Трябва да съм се унесъл.
— В моето легло?
Ванда хвана чаршафа, за да го издърпа към брадичката си, но го пусна, когато забеляза, че е бял на цвят. Какво, по дяволите? Когато си легна, беше лилав. И защо усещаше тялото си толкова странно болезнено, сякаш някой я бе удрял много силно?
— Какво… какво става тук? Как влезе тук?
— Аз… разбих вратата. — Той вдигна ръце, когато тя пое дълбоко дъх, за да му се развика. — Няма нищо! Оправих я. Всичко е наред.
— Как ли пък не, по дяволите! — Шокирана, Ванда осъзна, че е облечена в зелената си пижама вместо в лилавата, с която си легна. Мили боже, колко отчаян може да е Фил? — Нахлул си в апартамента ми, за да спиш с мен?
Той изсумтя.
— Направих доста повече от това да спя.
— О, боже мой! — Тя скочи от леглото.
— О, хайде де — Фил стана и я погледна възмутено. — Мислиш си, че ще правя секс с теб, докато спиш?
— Аз бях мъртва, Фил. Това го прави наистина отвратително.