Забранени нощи
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Забранени нощи». Краткое содержание книги:
Ако Ванда знаеше кой – или по-точно какво – всъщност е Фил, то непременно щеше да се замисли дали наистина е толкова привлечена от него, защото истинската му природа е далеч по-дива от всичко, което си е представяла. Той е преборил звяра вътре в себе си, така че е най-подходящият човек, който да помогне на Ванда с гнева й... само ако успее някак да запази самообладание, когато тя го подлудява от страст.
В навечерието на настъпващата вампирска война и въпреки несигурността на утрешния ден, Ванда и Фил ще трябва да намерят общ език и да се преборят с призраците от миналото си, ако искат да изживеят своите забранени нощи.
— Не! — извика Питър. — Няма да те оставя да го докоснеш!
— Не ми казвай какво мога да правя! — извика Ванда. — Къде са ми ножиците?
Питър изпищя като момиче, каквото можеше да стане скоро.
Фил отвори рязко вратата и нахлу вътре.
— Ванда, спри! Не можеш да отрежеш… — Той се спря, изненадан да види Ванда, седяща зад бюрото си, а ножиците й позиционирани върху блестящ червен калъф.
Беше прашка. С дълъг напълнен като наденичка калъф.
Устата на Ванда остана отворена.
— Фил, какво правиш тук?
Той се огледа из офиса, забелязвайки, че тримата стройни млади мъже бяха напълно облечени и го наблюдаваха с любопитство.
— Какво правиш ти, Ванда?
Бузите й станаха розови, докато оставяше прашката на бюрото си.
— Провеждах бизнес съвещание.
— Ванда — прошепна един от танцьорите, — няма ли да ни запознаеш с твоя млад и красив приятел?
— Разбира се, Терънс — каза Ванда през стиснати зъби. — Това е Фил Джоунс. — Тя посочи към танцьорите. — Бомбастичния Терънс, Фреди Пожарникаря и Питър Велики.
— Помня те от срещата на сфорището — обади се Питър. — Ти каза, че ще фомогнеш на Фанда с нейния фроблем с гнефа.
— Аз нямам проблем с гнева! — Ванда насочи ножиците към Питър, след това към Фил. — И не се нуждая от помощта ти.
Фил повдигна една вежда.
— Като твой наставник, предлагам да оставиш ножицата.
Тя я удари върху бюрото.
— Ти не си мой наставник.
Терънс му се усмихна.
— Можеш да станеш мой наставник.
Ванда изстена.
— Фил, опитваме се да проведем среща за костюмите. — Тя подаде на Фреди прашка, която изглеждаше като пожарен маркуч, а на Терънс прашка, покрита с листа от бръшлян.
Последният размаха костюма си пред лицето на Фил.
— Не е ли невероятна? Ще изпълня ода за Тарзан.
— Хубаво — измърмори Фил.
Питър се спусна за червената блестяща прашка.
— Не! — Ванда я сграбчи от ръката му. — Няма да танцуваш с това чудовище. Аз съм дизайнер на костюмите и аз ти казвам какво ще носиш.
— Тофа не е честно — изхленчи Питър. — Беше изработено сфециално за мен, за да ми фасне идеално.
— Няма начин — измърмори Фреди. — Ще ти се наложи да използваш подплънки.
Питър се обиди.
— Аз никога не изфолзвам пофлънки.
— Наистина ще ти се наложи — Ванда остави костюма на бюрото си. — Няма мъж на земята, който да изпълни тази прашка.
— Не съм сигурен в това.
Терънс погледна към Фил и му намигна.
На Фил това му беше достатъчно.
— Тази среща приключи. — Той погледна предупредително мъжете и посочи вратата. — Довиждане.
— Какво? — Очите на Ванда светнаха от гняв. — Не можеш да го направиш! Това е моят… — Тя замлъкна, когато Питър и Фреди притичаха през вратата — … офис.
Терънс се спря на половина през вратата и й се ухили.
— Бъди мила, приятелко. Този тук си заслужава.
— Вън — изръмжа Фил.
— Ооу — разтрепери се Терънс. — Аз — Тарзан, ти — Фил — каза той и след това избяга.
Фил затръшна вратата.
— Сега можем да говорим.
Ванда се вгледа в него.
— Няма да говоря с теб. Ти се държиш като пещерняк.
— Предполагам, че предпочиташ тези малки красиви момченца, които може лесно да контролираш. По-лесно е да контролираш тях, отколкото собствения си гняв…
— Гневът ми си е много добре! — Тя взе костюма на Питър от бюрото си и го хвърли по него. — Излизай!
Фил хвана прашката с една ръка я обърна да я разгледа.
— Благодаря ти, Ванда. Точно моят размер е.
Тя изсумтя.
— Един мъж трябва да е възбуден, за да изпълни това.
Той вдигна поглед, за да срещне нейния.
— Не е проблем.
Очите й се спуснаха надолу към панталоните му, след това бързо се вдигнаха нагоре.
— Какво… Защо си дошъл?
Той се доближи до нея.
— Тръгна си много бързо от Роматех. Бяхме на средата на разговора.
Очите й потъмняха и станаха буреносно сиви.
— Разговорът беше приключил.
— Остави колата си.
— Все едно имах някакъв избор! Проклетият Конър конфискува ключовете ми. — Тя примигна, когато Фил разклати ключовете във въздуха. — Ти… ти си ми докарал колата?