Забранени нощи
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Забранени нощи». Краткое содержание книги:
Ако Ванда знаеше кой – или по-точно какво – всъщност е Фил, то непременно щеше да се замисли дали наистина е толкова привлечена от него, защото истинската му природа е далеч по-дива от всичко, което си е представяла. Той е преборил звяра вътре в себе си, така че е най-подходящият човек, който да помогне на Ванда с гнева й... само ако успее някак да запази самообладание, когато тя го подлудява от страст.
В навечерието на настъпващата вампирска война и въпреки несигурността на утрешния ден, Ванда и Фил ще трябва да намерят общ език и да се преборят с призраците от миналото си, ако искат да изживеят своите забранени нощи.
Той я погледна скептично.
— Как може да вярваш, че бих направил такова нещо?
Тя дръпна тениската си.
— Сменил си ми дрехите.
— Ами да. Но се опитах да не гледам.
Погледът му се сведе надолу и устата му се изви. Опитите му очевидно се бяха провалили. Ванда размаха ръка, за да го извади от замечтания транс, в който бе изпаднал.
— Ей! Первезник!
Това привлече вниманието му. Той настръхна и в очите му пламна гняв.
— Не съм те тормозил, Ванда.
Тя посочи към леглото.
— Сменил си чаршафите ми.
— Трябваше. Целите бяха покрити с… разни неща.
Тя отново ахна.
— Не мои — изръмжа той. — Сега седни и ме изслушай.
Ванда остана права, за да може да го наблюдава. Щом скръсти ръце върху гърдите си, болката я накара да трепне.
Гневното му изражение се смени от загриженост.
— Добре ли си? Проверих за счупени кости и изглеждаше добре, но се притеснявах, че може да имаш някое пукнато ребро.
Кожата й настръхна.
— Какво стана…
През нея премина вълна на глад, почти превивайки я. Стаята се завъртя.
— Чакай. — Фил пропълзя през леглото й и я хвана за раменете.
— Не! — Тя се отдръпна, препъна се и почти падна. Той ухаеше прекалено хубаво, кръвта му бушуваше из вените. Венците й изтръпнаха. — Трябва да се нахраня.
Гладът й винаги бе най-силен, когато се събудеше. Тя се люшна към края на леглото и усети аромата на кръв. Странна кръв, не човешка.
— Ванда — Фил я хвана за ръката, — изглеждаш слаба. Легни си и аз ще ти донеса нещо за закуска.
Нова вълна на глад премина през нея и тя се отдръпна от него.
— По дяволите, Фил. Разкарай се от мен или ти ще бъдеш закуската ми — каза тя и се запрепъва около леглото. — Ааау! — извика и се препъна назад.
Фил я хвана изотзад, задържайки я за горната част на ръцете й.
Там, на пода, бяха лилавите й чаршафи. А в средата им имаше купчина кървави парчета змия. Лилавата й пижама беше отгоре, върху купчина, изцапана със змийски вътрешности и кръв.
Тя се опита да диша. Тялото й започна да се тресе.
— Не се притеснявай — каза Фил зад нея. — Вече не може да те нарани.
Стаята се завъртя — стая, пълна със змийски вътрешности и ужасни картини. Коленете й поддадоха и Фил я вдигна на ръце.
— Ванда? — Вратата на спалнята се отвори и се показа Кора Лий в светлорозова нощница, държаща чаша синтетична кръв.
— Ох, не знаех, че имаш комп… — Погледът й се спусна върху осакатената змия. — Иуу! — извика тя и чашата й падна на земята, разсипвайки кръв навсякъде.
— Защо всички пищят? — Памела влезе в стаята. — Ааау! — нейната чаша също се озова на пода.
Ванда покри устата си, щом стомахът й се разбърка. Никога не бе изпитвала такава ужасна смесица от глад и гадене.
— Върнете се във всекидневната — нареди Фил, носейки я към вратата. — Можеш ли да приготвиш някаква закуска на Ванда? Много е слаба.
— Разбира се. — Памела забърза към кухнята, а дългата й синя нощница се увиваше около краката й. Кора Лий ги последва.
Докато затопляха още синтетична кръв в микровълновата, Фил остави Ванда на кожения диван и седна до нея.
— Добре ли си?
Тя поклати глава. Затвори очи, но картината на нарязаната змия бе запечатана в съзнанието й.
— Ето, скъпа. — Памела притисна топла чаша в треперещите й ръце. — Това скоро ще те накара да се почувстваш добре.
Ванда отпи малка глътка от кръвта от нулевата група и когато не усети да й се повдига, отпи още веднъж.
Кора Лий седна срещу тях на един син стол и отпи от новата си чаша синтетична кръв.
— Сега ще ни кажете ли какво става тук?
Ванда потръпна. Тя не бе сигурна, че иска да знае. Фил протегна ръка по облегалката на дивана и погали рамото й.
— Наистина. Трябва да разберем какво става тук. — Памела също седна в един син стол. Тъй като тя бе вампир още от времето на регентска Англия, предпочиташе кръвта си в изискана чаша за чай. Отпи една глътка и върна чашата си върху чинийката й, издавайки лек звън. — И трябва да се подготвим, дами, защото се опасявам, че каквито и събития да са се случили, са били ужасни. Просто ужасни.
Кора Лий потръпна.
— Това е змията на Макс Мега Члена, нали?
— Да — тихо отвърна Фил.
Ванда се обърна на дивана, за да е с лице към него.
— Макс се е опитал да ме убие?