Тайната на Медичите [bg]

Тя вкара колата в малко свободно пространство зад параклиса на Медичите. След това го поведе към сградата, влязоха през страничната врата и Джеф последва Еди надолу по стълбите, които водеха в погребалната зала. Светлините бяха слаби и цареше призрачна тишина. В едно помещение, встрани от главната крипта, можеха да видят как един мъж бавно сваля бялата си престилка.

— Познаваш ли Джек Картрайт? — попита Еди.

Картрайт му протегна ръка.

— Радвам се да ви видя отново — поздрави той доста хладно.

На лицето на Джеф се изписа учудено изражение.

— Срещнахме се в Лондон… на трийсетия рожден ден на Еди.

— О, да, разбира се — спомни си Джеф. — Това беше толкова отдавна. — Усмихна се на Еди, а тя му отвърна с престорена усмивка.

— Съжалявам за тежката загуба — вече сериозно добави Джеф. Джек Картрайт, мъж над четирийсетте, беше много уважаван като специалист в проучването на древни ДНК. Макар да му се възхищаваха много в академичните среди, винаги беше живял в сянката на своя пастрок.

— Благодаря. Това е голям удар за всички нас. — Картрайт имаше дълбок боботещ глас и нежно приветливо лице. Той взе палтото си от закачалката и започна да го облича. — Извинявам се, но трябва да бързам. Имам среща в университета. Джеф, Еди, надявам се, че ще се видим по-късно.

Еди се обърна към Джеф и сложи ръка на рамото му.

— Ела в лабораторията да поседнем.

Тя издърпа един стол за него и се отпусна на другия.

— По телефона каза, че имаш да ми съобщиш нещо важно.

— Снощи ме посети един възрастен господин, който ми каза, че е направил опит да предупреди Макензи, че се намира в опасност.

Еди въздъхна и леко поклати глава.

— Предполагам, че говориш за господин Спорани?

Джеф кимна.

— Идва тук няколко пъти. Убеден е, че през шейсетте години е намерил артефакт на Медичите, но не може да подкрепи твърденията си със сериозни доказателства.

— Каза ми, че бил посетен от някакви хора, които отправили заплахи срещу неговото семейство. Наистина е бил пазач тук, нали?

— Да, допреди няколко години. Джеф, честно казано, мисля, че е леко изперкал.

Изведнъж Джеф се почувства малко глупаво.

— Трябва да призная, че Спорани ми се видя съвсем наред — измърмори той. — Стори ми се, че е с всичкия си.

Еди го хвана за ръцете.

— Оценявам наистина високо загрижеността ти — каза тя и след като стана, предложи: — Щом така и така си тук, не искаш ли да разгледаш?

— И то много.

Еди тръгна пред него към погребалната камера.

— Тук са погребани петдесет и четирима представители на фамилията Медичи — обясни тя. — Точно преди Карлин да умре… да бъде убит, ние започнахме да работим по тяло, което моят чичо смяташе, че е на Козимо Старши. — Тя посочи към маса, където найлон покриваше някакъв парцалив предмет.