Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тайната на Медичите [bg]
Тайната на Медичите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на Медичите [bg]

Электронная книга - «Тайната на Медичите [bg]». Краткое содержание книги:

В криптата на параклиса на Медичите във Флоренция палеопатологът Еди Грейнджър и чичо й Карлин Макензи изследват мумифицираните останки на едно от най-могъщите семейства в ренесансова Италия. Балсаматорите, поне външно, добре са си свършили работата. Но под пергаментовата кожа органите са се свили до нищожна част от първоначалния си размер, което прави извличането на ДНК почти невъзможно. Еди и Макензи имат сериозни съмнения за самоличността на поне две от петвековните мумии и никой от двамата не може да обясни присъствието на чуждото тяло, намерено в гръдния кош на Козимо де Медичи. Това е най-вълнуващото и най-опасното откритие в живота на Карлин Макензи. За Еди то е началото на разследване, от което нищо не е в състояние да я откаже, дори заплахата за живота й.
„Тайната на Медичите“ заплита минало и настояще в трилър, който не отпуска хватката си дори за миг.
1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 109
Перейти на страницу:

— Нямам представа какво означава… — После се чу… — Чакай малко… Сега виждам на няколко сантиметра от долния край… две, не три вълнообразни линии, разположени на равни разстояния. Слушай, Еди…

Чу се пиукане, което съобщаваше, че паметта на телефона е свършила.

Еди заключи лабораторията и двамата излязоха през горния етаж над гробницата. Виа деи Пучи беше много оживена, докато си пробиваха път към малкото кафене, разположено срещу параклиса. Масите отвън бяха защитени с червена тента и найлонови стени от зимния вятър. Вътре бяха заети само няколко места. Един келнер, който разпозна Еди, ги заведе до огъня в откритата камина и двамата си поръчаха кафе.

Джеф взе една от салфетките. Извади химикалка от джоба си и нарисува върху нея грубоват крилат лъв.

— Какво гласеше стихът?

Тя пусна отново съобщението.

— Звучи архаично, а моят италиански съвсем не е съвършен — заяви Джеф, — но смятам, че преводът е нещо такова: „На Острова на мъртвите последователи на geographus incomparabilis…“ Какво, по дяволите, значи това?

Еди вдигна рамене.

— Предполагам, „несравнимия географ“.

Джеф я погледна с неразбиращ поглед.

— Добре… И така: „На Острова на мъртвите последователи на… несравнимия географ… направиха, не — създадоха нещо, което никой не искаше.“ Можеш ли да го пуснеш наново?

Докато слушаше, той записваше стиховете на салфетката:

На Острова на мъртвите последователите на несравнимия географ създадоха нещо, което никой не искаше. То е още там в центъра на света.

Еди се беше вторачила в салфетката.

— Какво означава това?

— Ами крилатият лъв очевидно е символът на Венеция.

— Островът на мъртвите? Центърът на света?

— Не знам.

Кафетата пристигнаха и Еди започна разсеяно да бърка своето.

— Чичо сякаш беше изплашен.

— И моето впечатление е такова.

— Което подсказва, че се е отнесъл много по-сериозно към смъртните заплахи, отколкото е показвал.

— Той знаеше, че има предостатъчно неприятели.

— Но ти мислиш, че има нещо повече и че артефактът, който сте открили, е пряко свързан с неговото убийство? Какво ще кажеш за този тип Баджио?

Еди изведнъж се ядоса.

— Не мисли, че не съм обмисляла и това — тросна се тя, — но полицията го оневини. Добрият отец има съвършено алиби. Служил е вечерня пред около седемдесет души, когато се предполага, че Карлин е бил убит. След това е участвал в група за молитви до малко след полунощ. Той е точно това, на което прилича: шантав, но не и убиец. Както и да е, но аз съм напълно убедена, че чичо умря заради плочката, която намерихме. Иначе ще се окаже прекалено голямо съвпадение.

— Защо тогава не каза на полицията за оставеното съобщение?

— Защото не виждам как мога да помогна и…

— И какво?

— Не знам. Може би инстинктивно. Може и да е глупаво…

Той я погледна въпросително.

— Имам чувството, че на никого не мога да се доверя.

Слънцето вече беше започнало да залязва, когато излязоха от кафенето и се върнаха при колата на Еди. Тя потегли по Виа дел Джилио в югозападна посока към Понте ала Карайа и нейния апартамент от другата страна на реката. Арно блестеше в оранжево, каменните блокове на моста бяха оцветени в сиво-черно и по тях се отразяваха червените светлини на стоповете на стотиците автомобили. Еди се качи на моста и веднага попаднаха в задръстване.

Тя натисна клаксона в безплоден опит да раздвижи колите пред тях. Изведнъж се появи малка пролука и Еди се стрелна през нея, преди да завие наляво след моста. После подкара покрай реката към Пиаца Фрескобалди. Там завиха надясно и поеха в обратната посока, преди да направят още един десен завой и да влязат в една по-тясна и сравнително спокойна улица.

Джеф погледна в страничното огледало, а след това се извърна, за да хвърли поглед и през задното стъкло.

— Може да прозвучи смешно — обади се той, — но мисля, че ни следят. Сивият мерцедес със затъмнени стъкла. Две коли след нас. Последва ни, когато минахме по моста.

На следващата пряка Еди зави наляво и малко по-късно, без да дава мигач, направи остър десен завой и подкара по една странична улица. Няколко секунди по-късно сивият мерцедес се появи отново и бързо пое подире им.

1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)