Тайната на Медичите [bg]

Те поеха към изхода за Рим по А1 и след това се насочиха на изток.

— Може би това не беше добра идея. Не сме по-бързи от тяхната кола — обади се Джеф.

Еди не му обърна внимание и натисна газта до края, прелитайки край колите по вътрешната лента. Тъмните поля профучаваха край тях. Далеч вляво се виждаха светлините на Флоренция.

— Ако имаш някакви идеи, сега е подходящият момент да ги споделиш — викна тя.

В този момент Джеф видя знака за сервиз на двеста метра пред тях.

— Отбий там.

Тя леко намали и изчака до последната секунда, за да завърти волана. Гумите започнаха да свирят, когато колата зави и слезе от магистралата.

Тук беше по-тъмно, но вляво можеха да видят многоцветни светлини: бензиностанция и ресторант за бързо хранене.

Еди загаси фаровете и изведнъж се озоваха в тунел от мрак, защото над тях се издигаха дървета, които закриваха гледката към сервиза. Почти без да намали, тя зави рязко наляво и се вмъкна между двете редици паркирали автомобили. Джеф погледна назад. Мерцедесът не се виждаше. Еди завъртя волана и колата поднесе, докато поемаха наляво към редицата паркирали пред тях камиони, и после спряха. Между камионите успяха да зърнат мерцедеса, който се носеше с висока скорост по магистралата, от която току-що бяха слезли. Колата профуча покрай отбивката.

— И сега какво? — Лицето на Еди беше в сянка. През прозореца влизаше само тесен лъч светлина.

— Оставяме колата тук. Не можем да рискуваме да се върнем на магистралата, защото ще ни видят. Отиваме в ресторанта. Вероятно сме спечелили само няколко минути.

Входът към ресторанта за бързо хранене беше само на десетина метра от тях. Към него водеше покрито стълбище. Вътре имаше много хора и те се смесиха с пътниците, семействата и шофьорите, които се отбиваха за по едно кафе, преди да поемат пътя за вкъщи.

На горния етаж имаше малка галерия с аптека, барче, кафене и няколко тоалетни, разположени в края на надлеза, прехвърлящ магистралата. Мястото вонеше на цигари и пържено. Те продължаваха да хвърлят погледи назад, но нямаха представа кой беше техният преследвач, нито как изглеждаше. Двамата бързо пресякоха моста, като се опитваха да не привличат внимание. Когато слязоха по стълбите от другата страна, се озоваха на паркинг за камиони. Пред тях един шумен камион точно завиваше надясно и те трябваше да отстъпят назад. Въздухът беше напоен с дим от дизеловите двигатели.

Малко по-надолу видяха бял микробус. Шофьорът, мъж в джинси, яке от овча кожа и цигара, увиснала на устните, точно затваряше задните врати. За миг съзряха, че каросерията е пълна с кашони. Джеф хукна при шофьора, а Еди остана да чака на паважа, озъртайки се тревожно, докато се опитваше да се загърне плътно с палтото си. Беше застудяло и тя можеше да види дъха си във въздуха. Забеляза как Джеф извади портфейла си и измъкна няколко банкноти. Миг по-късно махна на Еди да дойде при тях, а мъжът започна да отваря страничната врата. Те се качиха и шофьорът блъсна вратата да се затвори. След това бусът бързо потегли.