Тайната на Медичите [bg]

— Какво каза полицията?

— Всъщност, почти нищо. На един от нашите лабораторни техници брат му работи в полицията и чрез него научихме едно — друго. Сега работят по хипотезата, че убийството е случайно. Както можеш да видиш, тук нямаме истинска охрана.

Той я погледна в очите.

— Има и още нещо, нали?

— Да — отвърна тя тихо и му разказа за предмета, който бяха намерили в тялото само няколко часа преди Макензи да бъде убит и че след това е изчезнал.

— Съобщихте ли на полицията?

— Разбира се. Но за тях няма кой знае какво значение. Нямахме време да анализираме както трябва този артефакт, но той изглеждаше напълно лишен от всякакви отличителни черти.

— Изглеждаше?

Тя въздъхна.

— Същата вечер, когато умря, чичо ме е търсил късно. Аз бях на тържество в Пиза. Оставил ми е съобщение на мобилния, което прослушах едва на следващата сутрин, малко след като Джек ми се обади, че Карлин е бил убит.

Последния път, когато видях чичо си жив, той седеше на този стол и изучаваше плочката под светлината на настолната лампа. Още ми беше ядосан за едно глупаво недоразумение часове преди това и едва ме погледна, когато му пожелах лека нощ. Това стана около седем часа. Полицията смята, че е умрял скоро след това. Не по-късно от десет вечерта. Съобщението е оставено малко преди девет.

— Какво казва?

— Това. — Еди извади мобилния си телефон, включи го на получени съобщения и го пусна през високоговорителя.

От телефона се чу гласът на мъртвия учен.

— Еди, нямам много време. Аз… — Гласът на Макензи звучеше едновременно развълнуван, нервен и по-пронизителен, отколкото Джеф си го спомняше. — Гледам плочката и на повърхността започнаха да се появяват линии. Удивително! Единственото заключение, което мога да направя, е, че химическата структура на плочката се променя, когато абсорбира влага. В тялото сигурно е била покрита с тънък слой течност за балсамиране, която я е запечатала срещу атмосферните влияния. Когато я извадихме и измихме повърхността й, отново е започнала да се овлажнява. Сега линиите се появяват с невероятна бързина. Флуоресциращо зелени на черния гранитен фон. Трябва да е някакво странно сярно съединение.

Мога да видя нещо като животно и под него няколко реда текст. Да видим… — Те чуха как столът заскърца по пода, докато се наместваше по-удобно под лампата. — Животното е лъв. Малко странен обаче… Почакай, това е крилат лъв. Да, сега го виждам ясно. Под него има текст… на италиански. Така, както го гледам, става дума за стих.