Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
После се изправи, отиде до дисагите си, които беше внесъл, и извади оттам нещо четвъртито и доста голямо. След това се върна при огъня.
— По-голяма е, отколкото предполагах — каза Алтал. — Това е нещо като кутия, нали?
— Важното е това, което се намира в кутията — отвърна Генд, вдигна капака й, извади шумолящ лист от материя, наподобяваща суха кожа, подаде го на Алтал и каза:
— Ето така изглежда писаното слово. Когато намериш кутия като тази, първо я отвори, за да се убедиш, че в нея има такива листове, а не например копчета или инструменти.
Алтал взе листа, огледа го и попита:
— Кое животно има толкова тънка кожа?
— Взима се телешка кожа и се разцепва на тънки слоеве — обясни Генд. — После те се притискат с тежести и се изсушават. После върху тях се пише, за да могат едни хора да прочетат това, което са написали други.
— Жреците само ни усложняват живота — каза Алтал и огледа внимателно знаците, подредени в стройни редици върху листа. — Приличат на картинки.
— Това са писмена — обясни Генд. Взе една клечка и изписа с нея дъга върху пръстта до огъня. — Този знак например означава „крава“, тъй като се предполага, че наподобява кравешки рога.
— Досега си мислех, че да се научиш да четеш е трудно — каза Алтал. — Говорим си за писменост едва от няколко минути, а вече знам как да чета.
— Можеш да прочетеш само думата „крава“ — поправи го тихо Генд.
— На тази страница нищо не пише за крави — каза Алтал.
— Това е, защото я държиш наопаки.
— Разбирам — каза Алтал. Обърна страницата и отново я разгледа. Някои от символите, грижливо изобразени върху пергамента, изпълниха сърцето му с необясним хлад.
— Нищо не мога да разбера — призна Алтал. — Това обаче не ми е и необходимо. Достатъчно ми е да знам, че трябва да търся черна кутия, пълна с кожени листове.
— Кутията, която ни трябва, е бяла — поправи го Генд. — При това е малко по-голяма от тази.
Повдигна своята Книга. Върху корицата й бяха изобразени в червен цвят символите, които бяха накарали сърцето на Алтал да се свие.
— Колко по-голяма от твоята е книгата, която ни трябва? — попита Алтал.
— На дължина и широчина е като ръката ти до лакътя. Дебелината й е като дължината на стъпалото ти. При това е доста тежка.
После взе пергамента от Алтал, прибра го в кутията с почтително движение и попита:
— Е, проявяваш ли интерес към моето предложение?
— Бих искал да науча повече подробности. Къде точно се намира книгата и как се охранява?
— Намира се в Кагвер, в Дома на края на света.
— Знам къде е Кагвер — отвърна Алтал. — Не ми беше известно обаче, че там се намира краят на света. Къде точно в Кагвер се намира това място? В каква посока?
— На север. В онази част на Кагвер, където през лятото слънцето не залязва, е през зимата няма ден.
— Много интересно място за живеене.
— Така е. Собственикът на Книгата обаче вече не живее там. С други думи, няма да има кой да ти пречи, когато влезеш и откраднеш Книгата.
— Това ме устройва. Можеш ли да ми посочиш някои ориентири? Ще стигна по-бързо до къщата, ако знам накъде трябва да вървя.
— Просто върви по ръба на света. Когато видиш къща, ще знаеш, че си стигнал. Друг дом на Края на света няма.
Алтал отпи от медовината си и каза:
— Всичко изглежда много просто. Добре, а след като открадна книгата, как да те открия, за да си получа парите?
— Аз ще те открия, Алтал. — Хлътналите очи на Генд загоряха с още по-силен пламък. — Повярвай ми, ще те открия.
— Добре. Ще обмисля предложението ти.
— Значи си съгласен?
— Казах, че ще си помисля. Междувременно защо не си пийнем още малко медовина? Нали ти плащаш?
На другата сутрин Алтал не се чувствуваше много добре, но няколко чаши медовина успокоиха треперещите му ръце и угасиха огъня в стомаха му.
— Набжор, ще се наложи да те напусна за известно време — каза той на приятеля си. — Кажи на момичето с палавите очи, че му изпращам много здраве и някой ден пак ще дойда.
— Значи реши? Реши да откраднеш книгата, за която говореше Генд?
— Виждам, че си чул разговора ни.
— Разбира се, че го чух. Сигурен ли си, че тази работа наистина си струва? Генд не престана да споменава думата „злато“, но не си спомням да съм видял да ти го покаже. Много е лесно да кажеш „злато“. Виж, да го покажеш е малко по-трудничко.
Алтал вдигна рамене и каза:
— Ако не си плати, няма да получи книгата. — След това погледна Генд, който се беше завил с прекрасното си черно вълнено наметало.
— Когато се събуди, кажи му, че съм тръгнал за Кагвер, за да открадна книгата, която му трябва.
— Ти имаш ли му доверие?