Жадувам за твоите ласки
- Автор: Върни Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Венков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жадувам за твоите ласки». Краткое содержание книги:
Кейт разлистваше списанията с интерес.
— Моите поздравления! — прозвуча гласът на Катя зад нея.
— Благодаря! Още не мога да повярвам.
— Ако моделите на Русел се разпродават добре, а аз не се съмнявам в това, тогава всички ще имаме повече работа отпреди, фирмата ще преуспее, сигурно Тим ще получи по-високо възнаграждение и тогава би се замислил за женитба. Щях да забравя — Кен Уилогби ми телефонира.
— Кой? — не разбра добре Кейт.
— Кен Уилогби… мъжът, който ще ми бъде кавалер на партито на учредителите. Съгласен е. Предложи един свой приятел, тъй като стана дума и за тебе.
— Наистина ли? — зарадва се Кейт.
С него тя щеше да се чувства по-сигурна пред Тед. Идваше й като по поръчка. Нещата се нареждаха добре.
— Ти съгласна ли си? Прекрасно! — сияеше Катя. — Не го познавам, но е колега на Кен — от години са приятели и се нарича Никола Йеролд. Изглежда добре и обича забавленията.
— Окей, скъпа! Вече имам рокля. Кой във фирмата е най-добрият бояджия? — прошепна мис Донели, за да не чуят околните.
— Най-добрият бояджия?
— Да. Това е стара рокля, която искам да пребоядисам. Останалото е изненада.
— Аз ще взема от сестра си една зелена рокля, а това е любимият ми цвят. Попитай в бояджийницата, там ще те осведомят.
— Достатъчно си побъбрихте, момичета? — намеси се Тим. — Ако не възразяваш, необходима ми е помощта ти, Кейт.
— Идвам! — смигна тя на Катя и се приближи към него.
— Искам да те попитам, дали желаеш да те придружавам по време на партито? — започна Тим.
— Съжалявам, Тим! — твърдо отвърна тя. — Вече съм заета.
— Разбирам — скри разочарованието си той и повдигна рамене. — В такъв случай ще се задоволя с Катя. Последна надежда…
— Как можеш да говориш така. Тя е прекрасно момиче.
Тим мълчаливо изпи чая си.
Кейт ходи по работа в бояджийницата и успя да се консултира с главния майстор, който я насочи към светложълт цвят. Тя реши за разумно да се вслуша в съвета му, още повече, че жълтото й отиваше.
През последните дни Кейт не се оплакваше от безсъние. Вечер се връщаше изтощена и си лягаше веднага. Имаше нощи, когато заспиваше с дрехите, а на другия ден беше като пребита. Струваше й се, че се е състарила с няколко години.
— Кейт, може ли една жена да има едновременно двама мъже? — попита я веднъж Катя по време на работа.
Мис Донели не се озадачи. Не й бе необходимо да я пита за „втория мъж“ — той беше Тед, докато мечтата на нейните безсънни нощи, идолът, суперменът, героят, когото Катя обичаше, се наричаше Тим О’Хара.
— Не знам, Катя — въздъхна тя.
Приятелката й изглеждаше нещастна и сподели:
— Мъжете остават без крака да тичат след някоя, а като я получат, бързат да избягат.
— Имаш право! Но все пак ние имаме своята работа.
— Така мислиш ти, защото твоята работа е по-интересна, а моята мечта е не да пиша само писма и адреси. Желая да се съберем с Тим, да се грижа за децата ни. С мен сигурно ще бъде щастлив.
— Убедена съм в това. А той покани ли те на тържеството?
— Да, като заместник. — горчиво се усмихна Катя.
„Какво ли е станало с Тим, за да се отнесе така коравосърдечно с нея“ — помисли си Кейт и попита:
— Ти какво му отговори?
— Казах му за Кен, с когото вече се бях уговорила. Тим остана като попарен, но това не ме утешава. Бих дала всичко, за да танцувам с него.
— Не се тревожи. Всичко ще се уреди.
В това изпълнено с работа и много напрежение време Кейт си мечтаеше да види със собствените си очи картините на великите майстори на четката Ван Гог, Утрильо, Писаро и Бонард в Париж. Неочаквано тя узна, че е настъпила важна за нея промяна.
— Както знаете, лекциите са предвидени за два семестъра. Искам да доведа до знанието ви, че те ще бъдат изнесени от професор Догън — съобщи един преподавател пред аудиторията.
Кейт застина като вцепенена. Не повярва на ушите си, докато около нея информацията живо се обсъждаше. Сърцето й заби по-силно, щеше да се срещне с Майкъл още преди да замине за Париж!
Вечерната рокля за партито надмина и най-смелите й очаквания — стоеше й по мярка, само наметалото трябваше да се промени. Тя отстрани връзките и рюша и прикачи щрас по кантовете му.
Когато се въртеше пред огледалото с новите си дрехи, неочаквано се появи Лаура.