Жадувам за твоите ласки
- Автор: Върни Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Венков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жадувам за твоите ласки». Краткое содержание книги:
— Приятно, надявам се.
— Да, но не винаги.
— Това зависи до известна степен и от вас.
Келнерът донесе поръчката и Тед добави:
— Моля, бутилка вино „Батард Монтраше“! Мартини не се пие наведнъж — обясни той, когато партньорката му взе чашата си.
— А как?
— Задържа се в устата — усмихна се Тед.
Кейт също се засмя.
— В такъв случай ще го пия цяла вечер — пошегува се тя.
— Сега вече знаете как се консумира мартини.
Питието имаше вкус на лекарство. Скоро Кейт почувства тръпчивия му вкус, отпи още малко и попита за целта на настоящата покана.
— С една дума: не желая да загубите стипендията си, това е всичко — лаконично отвърна О’Мейли.
— Означава ли това, че не сте доволен от работата ми?
— В началото бях скептично настроен. Понеже всички ме убеждаваха да назнача жена, постъпих така. Оказа се, че притежавате не само талант и усърдие, но и амбиция. Понасяте критика. Искам да ви помогна за в бъдеще и предлагам да останете на щат при нас с цяла заплата, като продължите следването си в колежа. Надявам се, че и занапред ще има работа за вас и фирмата „Догън О’Мейли“ няма да бъде ощетена.
— Не желая да следвам!
— Има и други професори освен Майкъл Догън. Моля ви, опитайте!
— Какво ще стане, ако откажа?
— Съжалявам, но тогава ще се принудя да използвам цялата си власт — безцеремонно заяви той.
— Явно, не сте свикнал да ви се противоречи?
— Да. Вие сте най-своенравното създание, което съм срещал досега. Предупреждавам ви, търпението ми има граници! Не си играйте с огъня, за да не си опарите пръстите!
— Щом настоявате, приемам предложението — каза Кейт изведнъж.
Смяташе, че следването ще й даде възможност, от една страна, да се среща по-рядко с Тед, а от друга — да се свърже с Майкъл.
Сервираха виното. Келнерът се отстрани, докато Тед го опитваше.
— Отлично — кимна той. — можете да наливате.
Кейт отпи глътка вино:
— Чудесно… и много… съблазнително…
Келнерът се учуди, когато двамата му клиенти избухнаха в звучен смях.
Сребристият лотос спря пред къщата на О’Конърови.
— Знаете ли, че наближава полунощ? — отбеляза Кейт.
— И да не закъснеете утре за работа? — предупреди Тед.
— Не в това е проблемът. Забравих да оставя бележка на Лаура, когато излязохме. Няма да се изненадам, ако е алармирала полицията.
— Както изглежда, всички спят. Ще ви придружа до входа.
Вратата беше заключена, а ключът — пъхнат отвътре.
Позвъниха. Тед се облегна на касата на вратата, пъхна ръце в джобове и нежно я погледна.
— Удържах ли на думата си да не ви докосна? — прошепна тихо той.
„Къде е Лаура? Защо се бави толкова?“ — мислеше си Кейт, но нямаше възможност да позвъни втори път, защото О’Мейли закриваше бутона с рамо.
— Да, вие сте джентълмен и удържахте на думата си.
— Сега вече това задължение отпада — каза Тед, като се наведе към нея и я погледна в очите.
Сърцето й затуптя.
— Не…, оставете ме!
Той я прегърна и затвори устата й със страстна целувка.
Всичко около Кейт се завъртя и тя се отпусна в обятията му. Побиваха я тръпки, когато целувките му обсипваха шията й — кожата й настръхна.
Тед опря ръка на нейното рамо и прошепна:
— Вървете си, преди да ви е прелъстил един необуздан ирландец пред прага на квартирата ви.
В този момент вратата се отвори.
— Кейт!
Лаура я погледна изумена:
— Мислех, че отдавна си в леглото? Откъде идваш по това време?!
— Мис Донели беше с мен по служба. Ще ни извините ли за закъснението? — обади се Тед.
Лаура погледна подозрително към него — едва сега го забеляза.
— Убедих Кейт да продължи следването си. Как е Питър? — почувства се задължен да прибави той.
— След много пунш човек не се чувства добре обикновено. Дано не се повтори на празника на учредителите, че ще му се видят фойерверки…
— Фойерверки ли… Идеята е добра.
— Шегувам се — обясни Лаура. — А ти, Кейт, веднага в леглото! Не знам какво ще кажа на майка ти.
— Абсолютно нищо! — промълви тя, подавайки ръка на О’Мейли. — Благодаря за вечерта! Беше прекрасно.
— Радвам се, че ви е харесала.
Кейт затвори вратата след себе си и дочу, как Тед си подсвирваше весело на път към къщи.
VI.
Трудно бе за Кейт да издържи на изпитателния поглед на Лаура по време на закуска.
— Къде беше снощи?
— В един ресторант. Тед ме покани на вечеря — отвърна тя.
— Мойра би се „зарадвала“, ако разбере. Вчера много се ядоса, когато мистър О’Мейли ненадейно изчезна.