Истинската история на Маджо

На колана имаше закачен „Макаров“.

— Нали не се сърдиш, че го нося? — погледна ме извинително той.

— Няма проблем, щом смяташ, че ще ти свърши работа — погледнах го иронично. Изчаках го да се облече и точно преди да седне отново, му наредих: — Я си свали обувките и си навий крачолите да видя дали имаш жици!

Видях, че му дойде в повече и въпреки това го изпълни.

Сядай сега и по същество! — през това време се доближи оберкелнерът, но Славчо му направи знак да се отдалечи. — Жоре, искаш ли да хапнем и да пийнем нещо? Знаеш, че ресторантът ми е от класа.

— Дошъл съм по работа. Не да ям и да пия! Въпреки отказа ми махна на оберкелнера и само след минута той се върна с кана вода и две чаши.

— Поне водичка, Жоре! На мен ми е пресъхнала устата.

Макар и жаден, не докоснах чашата. Бях решил да спазвам всякакви мерки. Притеснявах се да не би да ме отрови или най-малкото да ми използва отпечатъците.

— Чуй ме сега, бате! — започнах аз. Знаех от Крейзи, че много обича да го наричат така. А и след като го унижих, бях решил да му покажа, че това не е омраза и сега засвидетелствах уважение. В никакъв случай не желаех за враг най-близкия човек на премиера. — Доколкото разбрах, Сашко ти е разказал всичко.

Явно поласкан от обръщението, той се пооживи:

— Да, но не му се сърди! Той е раздвоен. Държи и на мен, и на теб… много добро момче е!

— Сега ти знаеш, че Поли иска да те убие — Славчо потръпна.

— Вярваш ли ми, че откакто знам, не съм на себе си. С Поли не съм имал вземане даване.

— На мен той ми каза, че си поръчал да убият Емо Русия.

— Не е вярно — подскочи Славчо. — Аз съм голям страхливец. Не мога да поръчам убийство. Не поемам тази отговорност. Погледнах го изпитателно:

— Знам, че си много алчен, бате!

— Вярно е, но ти се заклевам в трите ми деца, не съм го поръчвал!

— Да ти кажа честно — свалих леко напрежението — и аз не вярвам на тази версия. Но защо пречиш на Поли?

— Да не би Поли да върши работата на друг? — погледна ме Славчо.

— На кого? — учудих се аз и мозъкът ми трескаво работеше дали има нещо вярно в това предположение.

— Ами сигурно помниш съдружника ми. Ние отдавна се разделихме!

Веднага ми светна, че става дума за Малкия Маргин и се замислих как досега не ми беше хрумвало. Но веднага я отхвърлих. Малкия не правеше нищо без Големия. А пък Големия — без знанието на Маджо.

— На теб сега Маджо ти е гръб, нали? — попитах и Славчо кимна с неудоволствие.

— Къде тогава намираш логиката?

— Не я намирам… Но пак ти казвам. Аз нямам с Поли засечки в бизнеса. Ти знаеш по-добре и от мен. Поли напоследък се занимава с цигари. А аз не се вълнувам от това. Аз имам банка бе, Жоре — натърти той.

Чак сега се сетих, че Славчо бе поел Руската банка (сегашната СИБанк), през която минаваха всички държавни пари, с които се обслужваха интересите на Костов. Но ми просветна и нещо друго.

— Бате, ти познаваш ли се с Пепи и Иван?