Истинската история на Маджо

— Кажи ми какво се иска от мен?

— Остават няколко дни до Нова година. И нищо няма да се случи. Поръчката е моя. Дублиращ екип не е предвиден. Искам до Нова година да си гроб.

— Не е ли опасно? Да не стане нещо през това време?

— Вече ти казах, че няма да стане — опитах да се овладея.

— А защо трябва да мине Нова година? — попита наивно Крейзи.

— Защото искам спокойно да си изкарам празниците. На втори искам да говориш със Славчо, На трети да ми уредиш среща. Искам да вложиш цялото си старание, за да го убедиш, че може да ми се довери.

— Ще го направя, шефе! — промълви Крейзи.

— Това е — стиснах му ръката. — Весели празници! Изчакай, и твоя колега иска да ти каже нещо — кимнах към Тупана.

Сега беше негов ред да завърши спектакъла. Отдръпнах се на разстояние, но достатъчно близо, че да чувам.

Тупана зае моето място и започна това, което бе репетирал цяла седмица:

— Сашко, моят човек — махна той към мен знае за това, което ще си говорим. Помолих го да ми позволи да ти кажа няколко думи и той ми разреши. Ако нещо се случи с него, ти може и да се покриеш. Но аз не съм забравил, че ти ми споделяше кое ти е най-милото.

— За майка ми ли говориш? — изхленчи Крейзи.

— За нея… Та пак ти казвам, ако направиш някой въртел на моя човек, няма да те търся… — Замълча драматично и после завърши:

— Отивам и й отрязвам главата!

— Имаш думата ми, братчето ми! — изплака Крейзи.

— Не съм ти братче — сряза го Тупана и го избута от колата.

Крейзи тръгна унил по улицата, тътрузейки се едва-едва.

Същата вечер седях на дивана в трапезарията на Поли.

— Всичко е наред — погледнах го аз — Щом минат празниците, действам. Дори може и навръх Нова година да се пробвам. Имам един малък проблем, но смятам, че ти бързо ще го разрешиш.

— Казвай! — напрегна се Поли.

— Аз познавам перфектно Бай Миле. Години наред се засичаме — Поли кимна и аз продължих: — Както знаеш, няма да участвам в акцията и ще си създам алиби. Често в колите му се возят Румен Пешев — Швейцареца, и онзи Любо от Видин. Да не вземат да ги объркат моите момчета. Те никога не са виждали Бай Миле.

— Ааа, много си прав — отдъхна си Поли, явно очакваше по-голям проблем. — Веднага ще го разрешим.

Скочи и изчезна в другата стая. След десетина минути се върна и сложи на масата отрязък от снимка. Оттам ме гледаше ухилената физиономия на Бай Миле, позиращ с два големи рака в рибарска лодка.

— Вземай тая снимка, Жоро, и бягай да вършиш работа. Но след това да я изгориш!

Грижливо я прибрах във вътрешния си джоб. Капанът щракна.