Съкровищата на Дяволската планина
- Автор: Христофоров Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:
Индианците бяха уловили зелена костенурка и много риба. Докато се печаха костенурката и рибата, набрахме портокали и нарове за десерт. Нощта настъпи, без някой да се опита да заговори за диамантите.
Най-важният въпрос за Пърси и Алън очевидно бяха намерените диаманти и смарагди. Със свирепа упоритост те се тъпчеха с печена риба и месо от костенурка и цялата им мисъл беше съсредоточена в скъпоценните камъни. Дори и помежду си те не говореха, за да не нарушат фалшивото обаяние на кристалите. Всъщност те вече се намразиха, сумтяха и цялата вечер не знаеха къде да гледат. Непрекъснато си пълнеха лулите, посягаха инстинктивно към един и същ плод и си отдръпваха ръцете сконфузени. Мартин Ларсензвей, който знаеше малко френски, пущаше по някоя шега. Игор Незнакомов риташе запалените главни и запя високо някакъв руски романс. Алън изтръпна, изгледа го и тръгна към реката. Сети се, че не е в парка на Ню Йорк и се върна назад. Иван Горилата отиде при Бързоногия елен и като се върна, каза, че неговите хора през деня убили грамадна анаконда (боаудушвач). Това съобщение смрази кръвта на Пърси. Той стана, каза лека нощ и се завря в чувала за спане. На български Иван Горилата ми каза, че нарочно е излъгал за анакондата. Захили се и покани Игор Незнакомов да го пази, докато се освободи от преяждането край река Чурун.
Двамата оптимисти се разбираха отлично. Щом стигнаха до реката, почнаха да гърмят.
Ехото на нощта превиши напрежението, което разклатените нерви на Алън не можеха да понасят. Той подскочи и почна да вика на помощ индианците. Мартин Ларсензвей го успокои, взе си пушката и тръгна към оптимистите. Намерил ги легнали на брега на реката, че се превиват от смях. Преди да се приберат, Алън се качи в чувала и спусна над лицето си спасителната телена мрежа. Тая нощ за първи път ни нападнаха комарите. Те идваха от блатото на тапирите. Индианците гледаха на тяхното нашествие малко по-иначе. Според тях това били злите духове и затова в никакъв случай не искаха и дума да чуят, че въобще нощем няма никакви зли духове. Тяхното суеверие беше неизмеримо, то даваше отпечатък върху целия им характер и ги караше да понасят търпеливо всички несгоди като изпратени от някакво неясно предопределение. Често се налагаше грубо да им се заповядва да си легнат и да не приказват глупости. Особено тежко беше положението, когато между тях се намираше по-възрастен индианец, запознат с разните трикове на магьосниците.
Само в краен случай приемахме в експедициите възрастни индианци, и то тогава, когато по-младите не познаваха местността или се страхуваха.
В нашата експедиция имаше един стар индианец — него взехме повече в качеството му на врач, защото лекарства и каквото и да било при заболяване индианците не вземаха от нас. Бръщолевенията на тоя стар индианец предизвикваха често тревожно напрежение, та трябваше чрез Бързоногия елен да му запрещаваме да дрънка като воденица по цяла нощ. Колкото и тихо да говореха индианците, чуваше се ясно всяка отделна дума. Чуваше се като удар, който често съвпадаше със звуковете, идващи от джунглата. По едно време, унесен в дрямка, чух стария индианец да шепне на Бързоногия елен: „Чинко-Макао.“ Това значеше, че наблизо има ягуар. И действително, не се минаха и десетина минути, в долината се обади ягуарът с гневно ръмжене. Вероятно гонеше някакво животно. Тоя внезапен рев оправда предсказването на стария индианец и в индианските палатки настъпи паника. Носачите отначало се умълчаха, а после излязоха и се натрупаха около огньовете.
Ягуарът излиза на лов само нощем и по хлад. Той реве дълбоко и продължително. Винаги когато чуват рева на ягуара, индианците изпадат в паника и дълго след това не могат да се успокоят. Иван Горилата и Игор Незнакомов в такива случаи обикновено ставаха и тръгваха да търсят хищника. Пърси и Алън даваха вид, че уж си пълнят пушките или са заети с нещо друго, за да не ги викнат оптимистите на лов.
Нощта преминава сравнително леко. Но индианците лежаха около огньовете до зазоряване.
Бдителността в джунглата е задължителна. Тя си остава винаги непримирима и неприспана. Всяко нежно разчувствуване може да погуби, всяко колебание забавя премахването на неприятелите. А те са хиляди, невидими и видими. Те не разбират от добродетели.
Всички обитатели на горите и джунглите в Дяволската планина живееха с единственото чувство да запазят себе си и потомството си за сметка на всички останали. Най-голямото безумие е да искаш опрощение за душата си, когато вдигнеш пушката да убиеш ягуар, който ти се зъби. Има само два главни фактора, които заслужават внимание и зачитане. Това са личното ти здраве и смелостта. Само на тях може да се разчита. В противен случай се гладува или умира мизерно.