Конспирация Да Винчи
- Автор: Сенклер Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Делчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конспирация Да Винчи». Краткое содержание книги:
Именно това ще се опита да установи младият французин Сет, студент в американски университет, по време на напрегнато и пълно с перипетии разследване, което го води от Флоренция в Париж, минавайки през Рим. Придружавайки Сет в неговото търсене, читателят ще научи много изумителни (и достоверни) факти за свещената история на Париж и Рим, за скритата символика на ренесансовото изкуство, както и за философските, алхимическите и духовните ценности, които го обуславят.
Източник: http://www.book.store.bg/c/p-p/m-515/id-9787/konspiracia-da-vinchi-mark-...
Същата вечер се срещнах с Юго в едно кафене на площада пред главния вход на Сорбоната. Бяхме седнали на терасата, с лице към университета, на една странична маса под сянката на клонесто дърво. Чуваше се ромонът на близкия фонтан. Брат ми както обикновено правеше впечатление с великолепната си фигура, към която девойките отправяха мимолетни погледи, преди отново да се отдадат на чуруликането си. Не зная защо, но видът му винаги предизвикваше у мен трудно за овладяване чувство на завист. Юго винаги се е чувствал по-уверен от мен в обществото на външни хора и всеки един от нас постепенно беше възприел собствена роля: той на разкрепостен прелъстител, аз на по-стеснителен ерудит. Веднага съжалих за отношението, което неволно изпитах към него, защото той е добронамерена и приветлива личност, която ни най-малко не се е домогвала до успеха, с който природата го е надарила.
— Какво ще пиеш, Сет?
— Чай. Даржелинг, с резенче лимон.
— Чай? — възкликна той. — Сигурен ли си, че не искаш нещо друго?
— Ти какво ще пиеш?
— Не знам, да кажем кайпириня6.
— Прав си, чаят не е достатъчно достоен за мъже. Ще взема пример от тебе и ще поръчам кайпириня.
Юго се усмихна и поклати глава, след което повика сервитьора.
— Как върви проучването?
— Горе-долу — отговорих, като махнах с ръка. — Всъщност имам нужда от помощта ти.
— Нямаш проблем, Сет.
— Трябва да разгадая една мистерия, но засега съм в пълна неизвестност.
Показах му текста на Люсиен Совал.
— Добре — каза той, след като го прочете. — Дай първо да видим към какво би трябвало да те насочи това четиристишие?
— Там е работата, че и аз не знам точно. Предполагам към книга. Може би книгата на Вазари за Леонардо да Винчи, която търся безуспешно още от Италия…
— Кое те кара да мислиш така?
— Една дума. Мисля си дали „божествения“ в стихотворението не се отнася за Леонардо. Сред съвременниците си той бил известен с прозвището „божествения Леонардо“. По-късно Микеланджело получил същата почетна титла.
— Интересно — забеляза Юго.
Но нещо в изражението му издаде скептицизъм.
Цялата вечер прекарахме в търсене на възможни асоциации, свързани със странния ребус. Установихме, че вторият ред „Ще ти даде изделието“ позволява да се разбере смисълът на първия — „Италиански банкер, близък до Йордан“. Твърде вероятно е този италиански банкер да дава насока за откриване на книгата. Остава неясно дали действително става дума за книгата на Вазари, както се надявах, или за друго издание, необходимо за издирването й.
Париж, 14 юни
Прекарах три дни в мозъчни упражнения, опитвайки се да установя топографски или географски знак, свързан с първия ред на четиристишието — „Италиански банкер, близък до Йордан“. Търсенията ми ме бяха довели в Париж и мъчно можех да предположа, че Люсиен Совал ме изпраща в Божи гроб да търся тайнствен финансист. Може би той намеква за лице от италианска националност, но живеещо в Париж, което притежава книгата? Помислих, че може да става дума за кардинал Мазарини, който бил италианец и е известен с финансовите си комбинации. Но следата, водеща към личната му библиотека, бях вече проучил.
Обезкуражен, реших, че вероятно съм тръгнал по погрешен път и че книгата, която ми се предлагаше да открия, засега не е търсеният ръкопис на Вазари.
Според Юго, ако първият ред не е указание за място, то той крие заглавието или името на автора. След като размислих, приех тази хипотеза. Но в историята и съвременността сигурно съществуват хиляди италиански банкери, само Бог знае колко са точно. Дали някой от тях не е публикувал това, което търсех? Как да узная кой?
Указанията бяха прекомерно неясни. Не, сигурно има някаква връзка между професията и националността, която води до точен и полезен отговор. Цял следобед мислих, без да открия нищо.
Париж, 15 юни
Докато прелиствах „Голямата енциклопедия“, излегнат в мекото канапе на библиотеката, захванах да чета история на банковото дело. Последното, изглежда, беше получило мощното си развитие в Италия. И въпреки че между банкерските фамилии тази на Медичите е най-известната и може би най-талантливата, то най-многобройни и най-мощни са били миланските банкери.
Докато четях тези редове, изведнъж си спомних, че в сърцето на Париж съществува улица на ломбардците, наречена така, защото през средните векове на нея са се намирали всички банки на града. Повечето от тях били банки от Милано — столицата на Ломбардия. Ето защо думата ломбардец се е превърнала в синоним на банкер. Възможно ли е тогава да променя първия ред от четиристишието на „Ломбардски банкер, близък до Йордан“?
6
Бразилски коктейл на база на дестилат от зелена захарна тръстика. — Бел.прев.