Свидетел в смъртта

— Какви бяха личните ви взаимоотношения?

— Не бяхме близки в смисъла, за който намеквате. Актьорите често… — Той махна с ръка, при което разноцветните скъпоценни камъни, с които бе инкрустирана гривната му, закачливо проблеснаха. — Често се случва актьорите да изпитват взаимно привличане. Ужасяващо е колко чести са браковете помежду им… и колко са краткотрайни — досущ като отношенията между героите от пиесата, които пресъздаваме на сцената.

— Двамата сте се познавали отдавна, нали?

— Така е, но вече ви казах, че не бяхме приятели. Всъщност… — Той замълча, а очите му проблеснаха закачливо като скъпоценните камъни, украсяващи гривната му. — Всъщност го презирах. Ненавиждах го. Смятах го за нищожество.

— Защо?

— Поради ред причини. — Стайлс се приведе, сякаш да й довери съкровена тайна: — Беше самовлюбен, егоист и надменен грубиян. Бих му простил тези слабости, тъй като ние, актьорите, трябва да сме поне малко суетни, за да упражняваме с успех професията си. Но Ричард имаше отвратителен характер. Беше подлец и използвач, лейтенант. Не даваше пет пари за чувствата на другите и открито злорадстваше, когато разбиеше сърцето на някоя жена. Изобщо не съжалявам, че е мъртъв. Лошото е, че смъртта му настъпи в този момент.

— Защо мислите така?

— Пиесата е прекрасна, ролята ми е много благодарна, а поради… инцидента представленията ще бъдат прекъснати или отменени. Как можаха да го убият точно сега!

— Забравяте, че случилото се ще повиши интереса към пиесата.

Стайлс прокара пръст по брадичката си:

— Естествено.

— Когато представленията се подновят, билетите за месеци напред ще бъдат продадени.

Той отново се усмихна:

— Вярно е.

— Следователно смъртта на Дрейко пред очите на хилядите зрители до известна степен е преимущество.

— Хитро — промърмори той и се втренчи в нея, сякаш я виждаше за пръв път. — Умно го измислихте: пиеса в пиесата. Интересен сюжет предлагате, лейтенант.

— Вие сте имали възможност и време да подмените ножа.

— Щом казвате… Какво блестящо хрумване! — Примигва няколко пъти, като че обмисляше новата информация. — Аз съм заподозрян. Колко забавно! Виждах се само в ролята на свидетел. Браво, лейтенант Далас! Наистина имах възможност да извърша подмяната, но не и мотив.

— Преди малко заявихте, че сте ненавиждали Ричард Дрейко.

— Драга госпожо лейтенант, ако можех да направя така, че всичките ми омразни хора да бъдат убити, сцената щеше да бъде осеяна с трупове. Вярно е, че ненавиждах Ричард заради характера му, но се прекланях пред неговия талант. Беше забележителен актьор и само поради тази причина се съгласих отново да работя с него. Светът се отърва от противен, ограничен човек, но театърът загуби една от най-ярките си звезди.

— А вие се отървахте от най-сериозния си съперник.

Стайлс иронично се усмихна:

— Грешите. Бяхме различни типове. Никога не сме се конкурирали за една и съща роля.