Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
Ив кимна — лесно щеше да провери тази информация. Реши да смени тактиката:
— Какви са взаимоотношенията ви с Арина Мансфийлд?
— Приятели сме. Възхищавам се от красотата й и от професионалните й умения. — Той сведе очи и поклати глава. — Случилото се е тежък удар за нея. Много е чувствителна. Не го забравяйте, докато я разпитвате. — Вдигна поглед, а Ив забеляза гневните искрици, които проблеснаха в очите му. — Някой грубо я е използвал, лейтенант. Ако бях намислил да убия Ричард Дрейко, нямаше да натопя жената, която ми е приятелка и от която се възхищавам. Снощи на сцената имаше две жертви. Сърцето ми се къса за Арина.
— Този Стайлс е голям хитрец — отбеляза Ив, докато слизаха с асансьора. — Умен е и много самодоволен. Има най-голям опит от всички актьори в трупата. Познава театъра като петте пръста на ръката си.
— Мислите ли, че ако наистина изпитва приятелски чувства към Мансфийлд, ще направи всичко възможно да я заподозрат в убийство и ще скрие ножа в гримьорната й?
— Защо не? — Ив излезе от сградата и подигравателно се усмихна на портиера. — Този човек обича театралните ефекти. Ножът беше скрит така, че веднага да го намерим и да разберем, че е подхвърлен нарочно, за да заподозрем Мансфийлд. — Тя забарабани с пръсти по волана и смръщи вежди. — Онзи, който е инсценирал убийството, не е нито глупав, нито наивен. Искам да знам колко кандидат-актьори има сред обслужващия персонал. Нищо чудно някой да е очистил Дрейко поради професионална завист.
Тя включи двигателя и потегли, като нареди на Пийбоди:
— Прехвърли и тази топка на Фийни. — После се свърза с моргата.
На екрана се появи съдебният лекар Морис. Гъстата му коса беше сресана назад, на дясното му ухо проблясваха една сребърна и една златна обичка.
— Очаквах да ме потърсиш, Далас. Вие, ченгетата, сте ужасно нахални.
— Доставя ни удоволствие да тормозим доктори, които режат мъртъвци. Какво откри при аутопсията на Дрейко?
— Че със сигурност е мъртъв — подсмихна се Морис. — Острието е попаднало точно в сърцето, смъртта е била неизбежна. Няма други рани. Човекът е полагал грижи за тялото си — подлагал се е на няколко козметични операции, наскоро чрез хирургическа намеса са премахнати коремните му тлъстини. Хирургът е бил специалист, следите от лазера са почти незабележими. Вашият човек е обичал чашката и е имал проблеми с черния дроб. Според мен няколко пъти се е подлагал на лечение. Открих в кръвта му любопитна смес от наркотици: „екзотика“, „зинк“ и „зевс“. На всичкото отгоре е изпил две чаши неразредено уиски.
— Страхотна комбинация.
— Имаш право. Този човек е злоупотребявал и с алкохол и е плащал луди пари на лекарите, за да му помагат да поддържа формата си. Рано или късно това съсипва здравето, но мисля, че дори ако е продължавал да се налива с алкохол и да се друса, са му оставали поне двайсет години живот.
— Някой се е погрижил за преждевременната му смърт. Благодаря, Морис.
— Почакай. Имаш ли възможност да ми уредиш билети за тази пиеса, когато възобновят представленията? Нали си с връзки в театър „Ню Глоуб“ — добави той и намигна.
Ив въздъхна:
— Ще се постарая.
Четвърта глава
Разстоянието между изискания квартал, в който живееше Стайлс, и Алфабет Сити не беше много голямо, но Ив и Пийбоди сякаш се озоваха в друг свят. Тук нямаше разкошни сгради, охранявани от униформени портиери. От двете страни на улицата се издигаха грозни панелни блокове с олющена мазилка, шофьорите на огромните автобуси надуваха клаксоните, тротоарите гъмжаха от ловки джебчии.
Ив веднага се почувства в свои води.
Майкъл Проктър живееше на четвъртия етаж в една от сградите, които бяха построени набързо след разрушителните Градски войни. По време на предизборната кампания членовете на градската управа обещаваха да възстановят зданията, да поведат борба срещу престъпността и упадъка, които властваха в този район на града. Ала щом приключиха изборите, добрите намерения оставаха само на хартия и обитателите на Алфабет Сити продължаваха да тънат в мизерия.
„Не може без евтини жилища — мислено разсъждаваше Ив. — Един начинаещ актьор, който получава само второстепенни роли или е вечен дубльор, няма как да плаща висок наем.“ Според предварителните й проучвания Майкъл Проктър дължеше наем за шест седмици и бе подал молба за отпускане на социална помощ. Което означаваше, че е изпаднал в безнадеждно положение. Повечето кандидати за парична помощ така се заплитаха в мрежата на безсърдечните бюрократи, че напускаха жилищата си и търсеха подслон в някой от нощните приюти.